Слагам край на събранието — отвърнах.
Аха! — веднага се сети Предан и усетих как се присъединява към усилията ми.
Кой е главният? — попитах го.
Никой. Делят властта поравно. Или поне така казват. — Предан явно нямаше високо мнение за тази система.
Мечката го откри — сбито рече Сенч. Почувствах как насочва вниманието ми към мъж с огърлица от мечи зъби. Изведнъж си дадох сметка колко много усилия са нужни на стария убиец, за да излъчи този слаб сигнал.
Не се претоварвай — предупредих го.
Знам си силите! — Отговорът му бе гневен, но дори от моето място видях как раменете му се отпускат.
Насочих всичките си усилия единствено към Мечката. За щастие, той имаше слаба съпротива срещу Умението и пълен мехур. Притиснах го и той внезапно се изправи и тръгна към ораторския кръг. Останалите му го предоставиха с познатите жестове.
— Трябва да обмислим това. Всички — рече той. — Хайде да се разотидем, да поговорим с клановете си и да видим какво е тяхното мнение. Утре ще се съберем отново и ще обсъдим какво сме научили и измислили. На някой да му се струва разумно?
Вдигна се гора от ръце.
— Тогава нека днешното събрание приключи — предложи Мечката.
И всичко приключи. Мъжете веднага станаха и тръгнаха да излизат. Нямаше никакви церемонии, не се спазваше никакво старшинство — хората просто се блъскаха към изхода, някои по-настоятелно от други.
Кажи на капитана, че трябва да провериш подопечния си. И че съм ти наредил да продължиш да се грижиш за него, докато не се оправи. След малко се качваме горе.
Изпълних заповедта на принца. След като Лонгуик ме освободи, излязох, взех легена и се върнах в стаята на Шишко. Доколкото можех да преценя, дори не беше помръднал. Докоснах челото му. Все още имаше температура, но не толкова висока, колкото на кораба. Въпреки това го събудих и го накарах да пийне вода. Не беше нужно да го увещавам много. Изпи чашата на един дъх и отново легна. Изпитах облекчение. Тук, в тази странна стая и далеч от болничното легло на кораба, можех да видя колко е съсипан. Е, сега щеше да се оправи. Имаше всичко, от което се нуждае — спокойствие, легло, храна и вода. Скоро щеше да се почувства по-добре. Опитах се да се убедя, че надеждата ми е факт.
Чух принца и Сенч да разговарят с някого в коридора. Отидох до вратата и долепих ухо до нея. Предан каза, че е уморен, след което затвори вратата на съседната стая. Вътре явно го чакаха слуги. Отново последва тих разговор и той ги освободи. Малко по-късно общата врата се отвори и Предан влезе в стаичката. Държеше малко черно правоъгълно парче. Изглеждаше потиснат.
— Имаш ли представа какво е това?
— Не съвсем, но има рибен пастет. А може би и водорасли. Онова със семената е сладкиш. Мазен, но сладък.
Предан погледна с отвращение парчето, след което сви рамене като петнадесетгодишно момче, което не е слагало нищо в уста от няколко часа, и го изяде. Облиза пръсти.
— Не е чак толкова лошо, стига да очакваш да има вкус на риба.
— На развалена риба — уточних.
Той премълча. Отиде до леглото и се загледа в Шишко. Поклати бавно глава.
— Толкова е нечестно спрямо него. Мислиш ли, че се оправя?
— Надявам се.
— Музиката му е станала толкова тиха, че ме тревожи. Понякога имам чувството, че самият Шишко си отива, когато треската му се засили.
Открих се за музиката на Шишко. Предан бе прав. Наистина изглеждаше по-слаба.
— Е, все пак е болен. Умението изисква много сила и енергия. — Не исках да се тревожа за него точно сега. — Днес Сенч ме изненада.
— Така ли? Би трябвало да знаеш, че ще продължи да се занимава, докато постигне поне толкова. Нищо не може да спре стареца, ако е решил да постигне нещо. — Обърна се и тръгна към междинната врата. После спря. — Искаш ли да хапнеш от това чудо?
— Не, благодаря. Действай.
Принцът изчезна за малко в стаята си, след което се появи с парчета рибен пай. Опита едно, направи отвратена физиономия и бързо изяде останалите. Огледа се гладно.
— Още ли не са донесли храна?
— Мисля, че в момента я ядеш.
— Не. Това е само почерпка в знак на благодарност, че сме ги хранили. Сенч поръча на слугите да купят прясна храна.
— Да не искаш да кажеш, че от клана на Глигана нямат намерение да ни хранят?
— Може и да имат, а може и да нямат. Сенч явно мисли, че трябва да се държим, сякаш не го очакваме. Така ако ни предложат храна, можем да я приемем като подарък. А ако не го направят, няма да изглеждаме лакоми или слаби.
— Уведомил ли си благородниците за местните обичаи?
Той кимна.
— Мнозина от тях дойдоха колкото да ме подкрепят в ухажването на нарческата, толкова и за да създадат нови търговски връзки и да видят какви възможности предлагат Външните острови. Затова нямат нищо против да обикалят из Цайлиг, да видят какво се продава и какво се търси. Но ще трябва да храним гвардията, слугите и Осезаващата котерия, разбира се. Мислех, че Сенч се е погрижил за продоволствията.