— Хетгурдът май не прояви особено уважение към теб.
— Не мисля, че разбират напълно положението ми. Чужда им е идеята, че на момче на моите години, което не се е доказало като воин, му е осигурена властта над такава голяма територия. Тук мъжете не предявяват претенции над земите, а показват силата си чрез воините, които могат да командват. В известен смисъл ме възприемат по-скоро като син на майчиния ми дом. Кралица Кетрикен бе на трона, когато ги победихме във Войната на Алените кораби. Изпитват благоговение пред това, че не само е защитила земите си, но и е обърнала хода на войната, като е призовала драконите. Така се разказва тук.
— Май си научил доста неща за съвсем кратко време.
Той кимна доволно.
— До част от тях стигнах, като съпоставих чутото тук с впечатленията ми от островитяните в Бъкип. Другото го четох по пътя. — Въздъхна. — А то не се оказа толкова полезно, колкото се надявах. Ако ни предлагат гостоприемството си, искам да кажа, хранят ни, то можем да го разглеждаме като знак, че познават нашите обичаи и ги почитат. Или да го приемем като обида, че сме твърде слаби да се изхранваме сами и твърде глупави, че сме дошли неподготвени. Но както и да го „виждаме“, не можем да сме сигурни какво точно имат предвид.
— Също като съсичането на дракона. Дали си дошъл да го убиеш и така да се покажеш достоен за ръката на нарческата? Или искаш да унищожиш дракона, който е пазител на страната им, и така показваш, че можеш да им отнемеш каквото пожелаеш?
Предан леко пребледня.
— Изобщо не съм го мислил по този начин.
— Аз също. Но някои от тях мислят точно така. И това ни връща до важния въпрос. Защо? Защо нарческата избра точно тази задача?
— Значи мислиш, че в нея има нещо друго, освен готовността ми да рискувам живота си само за да се оженя за нея?
Известно време можех само да се взирам в него. Нима и аз съм бил толкова млад и зелен?
— Разбира се, че има. Не мислиш ли?
— Любезен каза, че вероятно е искала „доказателство за любовта ми“. Че много момичета са такива и искат от мъжете да правят опасни, незаконни или почти невъзможни неща, само за да докажат любовта си.
Мислено си го отбелязах. Запитах се какво е бил помолен да направи Любезен и от кого, и дали това има нещо общо с трона на Пророците, или е просто момчешка постъпка, на която го е накарало някое момиче.
— Е, не ми се вярва подобни романтични фриволности да вървят пред нарческата. Как би могла да си помисли, че я обичаш, след начина, по който се отнасяше към теб? Пък и определено с нищо не показа, че харесва компанията ти.
За миг той ме погледна потресен. После изражението му стана толкова спокойно, че се зачудих дали не съм сбъркал. Нима принцът се бе увлякъл по това момиче? Нямаха нищо общо, а след като я беше обидил, без да иска, тя се отнасяше към него по-лошо, отколкото към бито куче, което скимти и се мъкне след нея. Погледнах го. Едно петнайсетгодишно момче може да вярва в какво ли не. Предан тихо изсумтя.
— Не. Дори не криеше, че не може да понася компанията ми. Само си помисли. Не дойде тук с баща си и вуйчо си, за да ни посрещне и приветства на островите. Тя ми наложи тази нелепа мисия, но не е тук, за да я оправдае пред сънародниците си. Може би си прав. Може би това няма нищо общо с доказването на любовта ми към нея, нито дори на смелостта ми. Може би през цялото време е искала само да постави пречка пред брака ни. И може би се надява да умра в хода на всичко това — завърши сърдито.
— Ако настояваме за изпълнението на задачата, това може да попречи не само на брака ти. Може да въвлече страните ни във война.
Влезе Сенч. Изглеждаше разтревожен и уморен. Огледа пренебрежително стаята.
— Е, виждам, че на Шишко са му предоставени почти толкова разкошни покои, колкото на принц Предан и на мен. Има ли нещо за ядене и пиене?
— Нищо, което бих ти препоръчал — отвърнах.
— Пайове с риба и мас — каза Предан.
Сенч трепна.
— Това ли се предлага на местния пазар? Ще пратя човек да донесе провизии от кораба. Чуждата кухня няма да ми понесе след днешния ден. Елате. Да оставим Шишко да почива — каза той и ни изведе в съседната стая. Настани се на леглото на Предан. — Не одобрявам, че използва Умението за такава ниска цел, Фиц. И въпреки това трябва да призная, че ни измъкна от доста заплетено положение. Моля те да се съветваш с мен, преди да го използваш отново по такъв начин.