— И да оставим клана на Глигана да говори от наше име? — попита Сенч. Нарочно позволи в гласа му да прозвучи скептицизъм. — И какво да правим през това време?
Пиотре се усмихна. Не бях в най-доброто положение да го наблюдавам, но ми се стори, че изпита облекчение, че като че ли сме склонни да приемем съвета му.
— Съветвам ви да се махнете от Цайлиг. Всички очакват да посетите майчиния дом на нарческата. Хетгурдът почти се изненада, че идвате най-напред тук. Затова ви предлагам утре да се качите на кораба на Глигана „Зъбат“ и да отплавате с нас за Уислингтън, в земите на Нарвала. Там ще бъдете приети и ще се погрижат за вас по същия начин, по който вие ни приехте в Бъкип. Съобщих на майчиния си дом за вашите обичаи в това отношение. Намират ги за странни, но смятат, че е справедливо да ви хранят така, както вие хранихте нас.
Не можеше да скрие надеждата си, че ще приемем предложението му. Това ме разтревожи. Дали ни измъкваше от опасност, или ни подтикваше към нея? Явно и Сенч се питаше същото, понеже каза:
— Но ние пристигнахме едва днес и сме уморени от пътуването. Шишко, човекът на принца, не се чувства добре в морето. Разболя се и има нужда от почивка. И дума не може да става да заминем утре.
Знаех, че можем да заминем и че в момента обмисля цената на това решение. Каза това на Пиотре само за да види какъв ще е отговорът му. Почти съжалих островитянина. Не знаеше, че Сенч и Предан общуват чрез мисълта си, а аз стоя зад ъгъла и не само че чувам всяка дума, но също участвам в разговора им. Видях смута в очите му и потвърдих на Предан и Сенч, че според мен притесненията му са съвсем искрени.
— Но трябва да го направите! Оставете човека тук с някой, който да се грижи за него. Ще е в безопасност в къщата-крепост на Глигана. Убийство на такова място е ужасно оскърбление, а майчиният дом на Глигана е много силен. Никой няма и да помисли подобно нещо.
— Но може и да си помисли, ако напусне къщата? Или ако излезе вечерта, да речем, за да хапне някъде? — Кадифената любезност в тона на Сенч не успя да скрие остротата на въпроса му.
От скришното си място видях, че Пиотре съжалява за прибързаните си думи. Помисли дали да не излъже, но накрая дръзко реши да изрече голата истина.
— Трябва да сте знаели, че подобно нещо е възможно. Не сте глупаци, нито единият, нито другият. Виждал съм как преценявате хората и преценявате предложенията си според желанията на човека. Виждал съм ви как предлагате мед и шпора, за да накарате останалите да следват волята ви. Така че когато сте тръгнали насам, много добре сте знаели какво означава Айсфир за някои от нас. И сте очаквали подобно противопоставяне.
Усетих как Сенч предупреждава Предан да мълчи. После заговори сурово от негово име:
— Противопоставяне, да. Дори споменаване за нова война. Но не и заплаха за убийство на човека на принца или на самия принц. Предан е единственият наследник на короната на Пророците. Вие също не сте глупак. Знаете какво означава това. Позволихме му да стигне дотам, че да рискува и да тръгне на това нелепо пътешествие. А сега признавате, че го застрашава убийство само защото иска да удържи на думата си, която е дал на вашата племенница. Залозите за този съюз станаха прекалено високи, Пиотре. Няма да рискувам живота на принца заради този годеж. Искането на нарческата винаги ми се е струвало безсмислено. Дайте ни една причина защо трябва да продължаваме в този дух.
Принцът бе кипнал. Възраженията му срещу своеволието на Сенч заглушиха собствените ми мисли. Струваше ми се, че разбирам какво прави Сенч, но единствената емоция, която можех да изпитам, бе възмущението на принца, че Сенч намеква, че трябва да се откаже от думата си. Дори Шишко се обърна и изстена от вихъра на Предан.
Погледът на Пиотре се стрелна към принца. Дори и без Умението можеше да разчете мислите му.
— Защото принц Предан каза, че ще го направи. Ако се отрече от думата си сега и побегне към дома, ще изглежда страхлив и слаб. Това може да предотврати войната, но може и да е предлог за нови нашествия. Сигурен съм, че сте чували поговорката „У страхливия нищо не се задържа задълго“.
В Шестте херцогства казваме: „Страхът е единственото, което не можеш да отнемеш от страхливец“. Предполагам, че означава същото. С други думи, ако принцът се покажеше страхливец, значи всички в Шестте херцогства бяха страхливци и островитяните щяха да решат, че е време за нови набези.
Тишина! Гледай кръвнишки колкото си искаш, но си дръж езика зад зъбите! — заповяда Сенч на Предан и Умението му ми се стори по-силно от всякога. Още по-поразителна бе заповедта, която бе насочена само към мен. Следи лицето на Пиотре, Фиц. Усещах колко сили коства това на Сенч, но въпреки това гласът му си остана спокоен.