— Кемпра Нарвал — студено рече той. — Не ме разбрахте правилно. Не съм казал, че принцът ще се отметне от обещанието си да поднесе главата на дракона на вашата нарческа. Той е дал думата си, а един Пророк никога не се отказва от казаното. Но след като изпълни това, не виждам нужда да пропилява кръвната си линия с жена, която нарочно го излага на подобна опасност както от страна на сънародниците си, така и на дракон. Той ще направи каквото е обещал, но след това няма да се чувстваме длъжни да го оженим за нарческата.
Правех каквото ми бе поръчал Сенч, но не успях да разчета поредицата чувства, пробягали по лицето на Пиотре. Естествено, имаше изумление, последвано от объркване. Знаех какво желае да открие Сенч. Какво искат най-много Пиотре и нарческата — смъртта на дракона или съюз с Пророците? Но не се доближихме много до отговора на този въпрос, когато Пиотре изтърси:
— Но нали точно това искат най-много Шестте херцогства? Да се постигне добра воля и съюз чрез този брак?
— Нарческата не е единствената високопоставена жена на Външните острови — пренебрежително отвърна Сенч. Предан се бе вцепенил. Усещах препускащите му мисли, но не ги чувах. — Със сигурност принц Предан може да намери друга сред вас, която няма така лекомислено да изложи живота му на риск. А ако ли не, има и други съюзи за сключване. Как мислите, дали Халкида ще бъде доволна от подобна уговорка с Шестте херцогства? У нас имаме една хубава поговорка, върху която да се замислите. „В морето не плува само една рибка“.
Пиотре все още се мъчеше да проумее внезапната промяна на ситуацията.
— Но защо принцът трябва да рискува живота си и да убива дракон, ако няма да получи никаква награда за това? — попита объркано той.
Най-сетне дойде ред на Предан да вземе думата. Сенч му подаваше думите, но мисля, че принцът и сам щеше да ги изрече.
— За да напомни на Външните острови, че един Пророк прави онова, което е казал, че ще направи. Не са минали много години от времето, когато баща ми призовал своите съюзници Праотците и унищожил по-голямата част от този град. Може би най-добрият начин за нас да предотвратим войната между Шестте херцогства и Външните острови не е чрез сватба. Може би е по-добре да напомним на сънародниците ви — отново, — че държим на думата си.
Гласът на принца бе спокоен и горд. Говореше не като мъж с мъж, а като крал.
Дори воин като Пиотре не бе недосегаем за подобно отношение. Не прие думите на младия принц като толкова обидни, колкото биха били, ако бяха произнесени от някой кемпра. Виждах, че е несигурен, но не можех да кажа дали е ужасен от мисълта, че племенницата му може и да не се омъжи за принца, или изпитва облекчение.
— Вярно е, сигурно ви се струва, че сме прибегнали до уловка и сме ви прилъгали да приемете това предизвикателство. И сега се чувствате двойно излъгани, след като откривате цялата важност на обещанието ви. Елиания ви постави задача, достойна за герой. Вие се заклехте да я изпълните. Ако исках да продължа с уловките, щях да ви напомня, че дадохте също така дума да се ожените за нея. Бих могъл да попитам дали и тази дума не ви задължава да я изпълните като Пророк. Но ви освобождавам от това без шикалкавене. Чувствате се предадени от нас. Не мога да отрека, че изглежда по този начин. Сигурен съм, че разбирате, че ако изпълните задачата и след това откажете ръката на нарческата, ще ни посрамите толкова, колкото ще бъде славата, която спечелите за себе си. Името й ще се превърне в нарицателно за женско коварство.
Подобна перспектива не ме радва. Въпреки това уважавам правото ви на подобна позиция. И няма да поискам кръвно отмъщение срещу вас, а ще оставя меча си в ножницата и ще призная, че сте имали право да се чувствате измамен.
Поклатих глава. Казаното от Пиотре явно го изпълваше със силни чувства, но в същото време знаех, че не осъзнавам напълно важността на думите му. Просто традициите ни бяха твърде различни. Едно нещо обаче знаех със сигурност и миг по-късно принцът повтори мислите ми, докато гледаше замислено Пиотре.
Е, май не подобрих особено ситуацията. Сега и двамата сме възмутени от поведението на другия. Как да поправя това? Да грабна меча и да го предизвикам още сега ли?
Стига глупости! — Укорът на Сенч бе толкова остър, сякаш Предан говореше сериозно. — Приеми предложението му да заминем за Уислингтън. Знаем, че трябва да предприемем това пътуване. А също и да излезе, че се съгласяваме с него. Може би ще научим повече там. Тази главоблъсканица трябва да бъде решена и предпочитам да си по-далеч от хетгурда и евентуалните опити за убийство, докато не разбера повече.