Предан леко сведе глава. Знаех, че го направи по внушение на Сенч, но на Пиотре сигурно му се бе сторило, че може би съжалява за думите си.
— Благодарим и приемаме вашето гостоприемство за вечерта, Пиотре Черната вода. И утре ще се качим на „Зъбат“ и ще отплаваме за Уислингтън.
Облекчението на Пиотре бе почти осезателно.
— Аз лично ще се погрижа за безопасността на хората ви, докато ви няма.
Предан бавно поклати глава. Мислите му бясно препускаха. Ако Пиотре искаше да го отдели от гвардията и съветниците му, нямаше да го позволи.
— Разбира се, благородниците ми ще останат тук. Тъй като не са от рода на Пророците, не вярвам на тях да се гледа като на хора от моя клан и мишени за отмъщение. Но антуражът ми трябва да дойде с мен. Гвардията и съветниците ми. Уверен съм, че разбирате.
Ами Шишко? Все още е много болен — попитах тревожно.
Не мога да го оставя и няма да го поверя на съмнителните грижи на чужд човек. Колкото и да му е трудно, ще трябва да дойде с нас. Той е член на котерията ми. И още нещо. Помисли какъв хаос може да създаде в наше отсъствие, ако отново го замъчат кошмари.
— Принце на Пророците от Шестте херцогства, мисля, че няма да има възражения относно това — каза Пиотре.
Разговорът се насочи към по-безопасни теми. Не след дълго Пиотре предложи да слязат на вечеря. Сенч на висок глас сподели с принца, че трябва да се погрижат да качат повече храна за Шишко, за да се поправи по-бързо. Пиотре ги увери, че това ще бъде направено, след което ги чух да излизат. Щом стаята на принца се опразни, въздъхнах с облекчение, разкърших рамене и отидох да погледна как е Шишко. Продължаваше да спи в блажено неведение за следващия ден, когато отново трябваше да предприеме морско пътуване. Гледах го и излъчвах успокояващи мисли в сънищата му. После седнах до вратата и зачаках без особен ентусиазъм какво ще ми донесат за ядене.
(обратно)Глава 9 Майчиният дом
По онова време кемпра на клана на Язовеца бил Боусрин. Корабите му били цяла флотилия, воините му били силни и той извършвал успешни набези, носещи му бренди, сребро и железни инструменти.
Боусрин желаел жена от клана на Чайката. Отишъл в майчиния й дом с дарове, но тя не ги приела. Сестра й обаче го направила и той преспал с нея, но това не му било достатъчно. Заминал, извършвал набези цяла година и се върнал в майчиния дом на Язовеца с много богатства, но без гордост в сърцето си, защото бил прояден от недостойна похот.
Мъжете му били добри воини, но глуповати, защото се вслушали в заповедта му, когато ги повел срещу майчиния дом на клана на Чайката. Техните воини били на поход, а жените работели в полето, когато корабите стигнали бреговете им. Кемпра Боусрин и хората му избили старците и част от момчетата и обладали жените им направо на голата земя, независимо колко се съпротивлявали. Някои предпочели да умрат, вместо да се отдадат. Боусрин останал там седемнадесет дни и всеки ден насилвал дъщерята на Чайката Серферет да приеме тялото му. Накрая тя умряла. Тогава те отплавали, за да се върнат в собствения си майчин дом.
Луната се сменила и в майчиния дом на Язовеца научили какво е сторил техният кемпра. Били посрамени. Прогонили мъжете от своите земи и им казали никога да не се връщат. За изкупление на злото, причинено от Боусрин, жените предали на клана на Чайката седемнайсет от синовете си, да правят с тях каквото решат. И майчините домове на всички кланове прокудили Боусрин и хората му от земята; всеки, който им предложел подслон, трябвало да сподели участта им.
За по-малко от година морето прибрало Боусрин и хората му. А кланът на Чайката използвал предадените синове на клана на Язовеца не като роби, а като воини, които да защитават бреговете им и да родят още синове и дъщери. И жените на двата майчини дома отново заживели в мир.
Поучителна история на бард ОмбирНа следващия ден отплавахме за остров Мейл. Предан и Сенч се срещнаха за кратко със събралия се хетгурд, за да обявят решението си. Принцът изнесъл кратка реч, в която казал, че предпочита да разглежда конфликта като вътрешен въпрос на хетгурда. Като мъж той нямало да се отметне от дадената дума, но им давал възможност да обсъдят предизвикателството и да стигнат до общо решение. По-късно Сенч ми каза, че говорил достойно и спокойно и готовността му да признае, че въпросът може да се реши единствено от събранието, като че ли пригладила не една настръхнала козина. Дори Орелът се произнесъл благосклонно и казал, че мъж, който е готов да се изправи открито срещу предизвикателството, заслужава всеобщо уважение, независимо къде е роден.