Подигравките ставаха все по-злостни и ме блъскаха доста по-ефективно от юмруците на Шишко. Не можех да го хвана, без да рискувам стените си, нито се осмелявах да ги сваля напълно и да използвам с пълна сила Умението си. Затова започнах да правя безполезни опити да го накарам да се качи на борда, като преграждах пътя му всеки път, когато се опитваше да се шмугне покрай мен. Когато пристъпвах към него, той отстъпваше назад и приближаваше малко по малко трапа. После се хвърляше към мен с протегната ръка — знаеше, че ако ме докосне, стените ми ще рухнат. И аз се принуждавах да отскачам. През цялото време мъжете се смееха и викаха на другарите си да дойдат да видят чужденеца, който не може да надвие един слабоумен.
Накрая ме спаси Уеб. Може би възбудените викове на моряците на „Зъбат“ го бяха накарали да отиде до релинга. Едрият рибар си проби път през зяпачите и слезе по трапа.
— Шишко, Шишко — каза успокояващо. — Ела. Не е нужно да правиш това. Изобщо не е нужно.
Знаех, че Осезанието може да се използва, за да отблъснеш някого. На всеки му се е случвало да отскача от зъбите на куче или острите нокти на котка. Човек отстъпва не само от заплахата, но и от силата на гнева на животното. Един Осезаващ се научава да отблъсква толкова инстинктивно, колкото обикновен човек да избяга от грозящата го опасност. Никога не бях помислял, че може да има и друга, противоположна сила, която да успокоява и привлича.
Не мога да опиша с думи какво правеше Уеб с Шишко. Не бях неговата цел, но въпреки това усетих Осезанието му.
Сърцето ми престана да бие бясно. Почти по своя воля раменете ми се отпуснаха и престанах да стискам зъби. Видях как на лицето на Шишко се изписа учудена физиономия. Устата му се отвори и езикът, който никога не се прибираше напълно, се изплези още повече, малките му очи почти се затвориха.
— Спокойно, приятелю — меко рече Уеб. — Отпусни се. Хайде, ела с мен.
Виждали сте как изглежда коте, когато майка му го вдига за вратлето. Точно такъв вид имаше Шишко, когато голямата ръка на Уеб се отпусна на рамото му.
— Не гледай кораба — посъветва го той. — Гледай мен.
И Шишко се подчини и не свали очи от лицето на Уеб, а майсторът на Осезанието го качи на кораба толкова лесно, колкото момче води бик за халката на носа. Треперех, по гърба ми се стичаше пот. Кръвта нахлу в лицето ми от подигравките, с които ме изпратиха по трапа. Повечето зяпачи говореха донякъде езика на Шестте херцогства и сега го използваха нарочно, за да разбирам презрението им. Нямаше къде да излея гнева си, докато вървях след Уеб. Чух как вдигнаха трапа веднага щом стъпих на борда. Не погледнах назад, а последвах Уеб и Шишко към подобието на палатка на палубата.
Условията бяха много по-сурови от тези на „Девичи шанс“. На предната палуба имаше постоянна дървена постройка, каквито бях свикнал да виждам на корабите. Сега научих, че е разделена на две. По-голямото помещение бе отредено за принца и Сенч, а Осезаващата котерия се бе натъпкала в по-малкото. Временната постройка на кърмата беше за гвардейците. Стените й бяха от дебела кожа, опъната на пръти и вързана за забити в палубата колчета. Беше отстъпка за изнежените гости от Шестте херцогства — самите островитяни предпочитаха откритата палуба, тъй като бе по-удобна за мъкнене на товари и бой. Един поглед към гвардейците ми бе достатъчен да разбера, че Шишко не е добре дошъл при тях. След срамното ми представяне на кея отношението и към мен не бе много по-различно. Уеб се опитваше да накара Шишко да седне на един от сандъците, домъкнати от „Девичи шанс“.
— Не — казах му тихо. — Принцът държи Шишко да е близо до него. Трябва да го отведем в другата каюта.
— Но там е още по-претъпкано и… — почна Уеб, но аз поклатих решително глава.
— В другата каюта — настоях и той отстъпи.
Шишко тръгна с него, продължаваше да го гледа доверчиво. Последвах ги. Чувствах се страшно изтощен, сякаш цялата сутрин съм тренирал с меч. Едва по-късно разбрах, че Уеб е настанил Шишко на собствената си постелка. Любезен седеше в ъгъла, настръхналият му котак седеше в скута му. Менестрелът Кокъл печално гледаше трите скъсани струни на малката си арфа. Пъргав се мъчеше да избегне погледа ми. Усещах ужаса му, че ще трябва да живее редом с този получовек. Мълчанието в мъничкото помещение можеше да се реже с нож.