— Много съм уморен — каза с треперещ глас и малко след като Пъргав му помогна да легне, се унесе.
Пъргав оживи трапезата с разказа си за обиколката с Уеб. Хранех се мълчаливо и слушах наблюденията му. Момчето имаше зорко око и бърз ум. Явно продавачите на пазара бяха станали дружелюбни, след като бяха видели парите. Подозирах, че е помогнало и присъщото любопитство на Уеб.
Една жена дори му казала, че сутрешният прилив бил добро време за събиране на вкусни малки миди по брега. Уеб го спомена и след това се отплесна как като момче събирал миди с майка си, а оттам се сети и за други истории от детството си. С Пъргав го слушахме със затаен дъх.
Изпихме по още една чаша чай и следобедът тъкмо започна да изглежда приятен и разговорлив, когато на прага се появи Ридъл.
— Лорд Сенч ме прати да ви кажа, че трябва да се явите в майчиния дом за тържественото посрещане.
— В такъв случай по-добре да вървите — с неохота казах на Уеб и Пъргав.
— И ти също — каза Ридъл. — Аз трябва да остана със слабоумния на принца.
Погледнах го твърдо и натъртих:
— Шишко. Той се казва Шишко.
За пръв път укорявах Ридъл за нещо. Той просто ме погледна, но не успях да разбера дали го е приел като обида.
— Добре де, Шишко. Трябва да остана с Шишко. Знаеш, че нямах намерение да го засегна, Том Беджърлок — добави малко кисело.
— Знам. Но това го обижда.
— О! — Ридъл хвърли поглед към спящия, сякаш бе стреснат да научи, че Шишко може да изпитва обида.
Съжалих го.
— На масата има храна и гореща вода за чай, ако искаш.
Той кимна и разбрах, че сме се помирили. Пригладих косата си и облякох чиста риза. После сресах Пъргав, за негово огромно отвращение, и останах ужасен от оплетената му коса.
— Трябва да се решиш всяка сутрин. Сигурен съм, че баща ти те е научил, че не бива да обикаляш като някакво полудиво планинско пони.
Той ме погледна изненадано и възкликна:
— Точно така казва и той!
— Това е обичаен израз в Бъкип, момче — опитах да прикрия неволната си грешка. — Е, ще го правиш. Няма да ти навреди и да се миеш малко по-често, но сега нямаме време за това. Да вървим.
Стана ми малко жал за Ридъл, когато го оставихме да седи сам на масата.
(обратно)Глава 10 Нарческата
Такъв е брачният им обичай — той обвързва само за толкова време, колкото жената желае. Жената избира мъжа, макар мъжът да може да ухажва жена, която намира за желана, с дарове и военни подвизи в нейна чест. Ако тя приеме ухажването, това не означава, че се е обвързала с него, а само че може и да го приеме в леглото си. Връзката може да продължи седмица, година или цял живот. Всичко зависи изцяло от избора на жената. Всички неща под покрив принадлежат на жената, както и всичко, раждано от земята на клана й. Децата й принадлежат на клана и обикновено се възпитават и учат от нейните братя и вуйчовци, а не от бащата. Докато мъжът живее на нейна земя или в майчиния й дом, той се намира под нейно подчинение. Като цяло, пишещият тези редове пътешественик изобщо не може да разбере защо един мъж доброволно е готов да приеме подобна принизена роля, но островитяните като че ли също не могат да разберат нашите обичаи и понякога ме питаха: „Защо жените ви доброволно напускат богатството на семействата си, за да станат слугини в дома на някой мъж?“
Книжник Федрен, „Разказ за пътуване из варварски земи“Майчиният дом на клана на Нарвала бе едновременно крепост и дом. Несъмнено това бе най-старата постройка в Уислингтън. Яката стена, заобикаляща дворовете и градините му, беше първата линия на отбраната. Ако нападателите успееха да отблъснат защитниците, последните можеха да отстъпят в самия майчин дом. Следите от огън по каменните стени и гредите показваха, че е оцелявал дори при пожари. На долния етаж нямаше никакви отвори, на втория се виждаха процепи за стрелци и само третият имаше истински прозорци, но и те бяха с яки капаци, способни да издържат на всяка стрела или камък. Но въпреки всичко това не бе традиционен замък. Нямаше място за животни или за подслон на цялото село, нито пък големи складове за храна. Предположих, че е предназначен по-скоро да отблъсва нашественици, които идват и си отиват с приливите и отливите, отколкото да издържи сериозна обсада. Още едно нещо, по което островитяните се различаваха от нас и нашия начин на мислене.
Двама млади мъже със знака на Нарвала ни кимнаха, докато минавахме през портата в стената. Вътре пътят бе покрит с натрошени мидени черупки и камъчета от брега, поради което проблясваше. Вратата на майчиния дом, покрита с изображения на нарвал, зееше отворена. Входът бе достатъчно широк, за да пропусне трима души, вървящи един до друг. Вътре цареше полумрак, донякъде разпръсван от светлината на факли. Беше почти като да влезеш в пещера.