Великата майка на клана на Нарвала се наведе напред и кривите й пръсти стиснаха дръжките на стола.
— Така. Е, хайде, покажете го. Кой иска да ухажва Елиания, нарческата на Нарвала? Къде е воинът, дръзнал да иска разрешение от майките да легне с нашата дъщеря?
Сигурен съм, че Предан не очакваше точно тези думи. Беше се изчервил до ушите, когато пристъпи напред. Направи воински поклон пред старицата и заговори на местния език, произнасяше думите съвсем чисто.
— Заставам пред майките от клана на Нарвала и искам разрешение да свържа своя род с вашия.
Тя впери поглед в него, след което се намръщи, но не на Предан, а на един от младите мъже, които бяха донесли стола й.
— Какво прави тук този роб от Шестте херцогства? Подарък ли е? И защо се опитва да говори езика ни, при това така отвратително? Отрежете му езика, ако опита отново!
Настъпи пълна тишина, нарушена от нечий гръмък смях в дъното, но и той млъкна бързо. Предан някак успя да се овладее и прояви достатъчно мъдрост да не опитва да се обяснява на разгневената Велика майка. Една жена от свитата на нарческата пристъпи до старицата, надигна се на пръсти и й зашепна нещо. Майката й махна раздразнено.
— Спри с това съскане и плюене, Алмата! Знаеш, че не чувам и дума, когато говориш така! Къде е Пиотре? — Огледа се, сякаш търси запиляна някъде обувка, после вдигна очи и се намръщи към Пиотре. — А, ето го! Знаеш, че него чувам най-добре. Какво прави чак там? Идвай тук, нагъл калпазанино, и ми обясни какво е всичко това!
Щеше да е смешно да се гледа как старицата командва опитен воин, ако на лицето му не се бе изписала такава тревога. Той отиде пред нея, отпусна се за момент на коляно и се изправи. Тя протегна подобната си на корен ръка и я постави на рамото му.
— Какво означава това? — повтори нетърпеливо.
— Ертре — спокойно рече той. Сигурно дълбокият му глас достигаше по-добре до старите й уши от тънкия шепот на жената. — Това е заради Ертре. Помниш ли?
— Ертре — повтори тя и в очите й изведнъж се появиха сълзи. Огледа стаята. — А Коси? И малката Коси ли? Значи е тук? Значи най-сетне се е върнала у дома?
— Не — кратко отговори Пиотре. — Няма ги тук. И точно за това става дума. Помниш ли? Разговаряхме в градината, тази сутрин. Помниш ли? — Кимна й бавно, сякаш я окуражаваше.
Тя гледаше лицето му и кимаше бавно с него, но после спря. Поклати глава.
— Не — възкликна тихо. — Не помня. Игловръхът престана да цъфти, сливите тази година може да са кисели. Помня, че говорехме за това. Но… не. Пиотре, важно ли е било?
— Да, Велика майко. Важно е. Много важно.
Тя го гледаше разтревожено, после внезапно се разсърди.
— Важно, важно! Важно било, казва мъжът, но какво знаят мъжете? — Старческият й глас, дрезгав и пронизителен, се надигна гневно и насмешливо. Тънката длан плесна презрително коляното й. — Легло и кръвопролития, само това знаят, само това смятат за важно. Какво знаят за стригането на овце и поддържането на градини, какво знаят за това колко бъчви солена риба и сладка мас трябва да се приготвят за зимата? Важно ли? Е, щом е важно, нека Ертре се заеме. Тя е Майка сега, а на мен ми се полага почивка. — Вдигна ръка от рамото на Пиотре и сграбчи дръжките на стола си. — Искам да си почина! — рече жално.
— Да, Велика майко. Да, така е. Почини си, а аз ще се погрижа всичко да е както трябва. Обещавам.
При тези думи Елиания се появи от сенките в горния край на стълбището и забърза към нас. Обутите й в леки обувки крака сякаш се плъзгаха по всяко стъпало. Половината й коса бе прибрана с малки фиби, украсени със звезди; останалата се спускаше свободно по раменете й. Не изглеждаше нарочно търсена прическа. Зад нея две млади жени понечиха да я настигнат, но спряха ужасени и си зашепнаха нещо. Предположих, че са я подготвяли да се появи, а тя се е отскубнала от тях, когато е чула високите гласове.
Познах я повече по походката, отколкото по фигурата, когато хората се разделиха, за да й сторят път. Подобно на Предан, бе станала по-висока през изминалите месеци и цялата й детска пълнота се беше стопила, за да отстъпи на женска плът. Не бях единственият от Шестте херцогства, който я гледаше зяпнал, докато минаваше покрай подредените си роднини. Дрехата й покриваше раменете и гърба, но оставяше голи гордо щръкналите й гърди. Дали не беше начервила зърната си, за да изпъкват повече? Гледах я и усетих как плътта ми се раздвижва в отговор. Миг по-късно бях вдигнал защитните си стени. Пази мислите си, сгълчах Предан. Несъмнено ме бе чул, но с нищо не го показа. Зяпаше голите гърди на нарческата, сякаш никога не бе виждал подобна гледка. Всъщност нищо чудно да беше така.