Тя дори не го погледна, а отиде направо при Великата майка.
— Аз ще се оправя с това, Пиотре — каза с новия си женски глас. После се обърна към мъжете, които носеха стола на старицата.
— Чухте нашата Велика майка. Тя желае да си почива. Нека всички й благодарим, че удостои събранието ни тази вечер, и да й пожелаем спокоен сън без болежки.
В отговор последва мърморене, повтарящо пожеланието за лека нощ, след което младежите вдигнаха стола със старицата и го отнесоха. Нарческата стоеше изправена и мълчалива и ги изпрати с поглед, докато не се скриха в сенките в горния край на стълбите. Пое дълбоко дъх. Принцът сега се взираше в гърба й; вдигнатите й коси оголваха изящния й врат. Шивачките бяха свършили добре работата си. Нито една част от татуировките й не се подаваше над роклята. Видях как Сенч леко смушка Предан в ребрата. Младежът се стресна, сякаш се събужда от сън, и заразглежда с внезапен интерес краката на Пиотре. Пиотре го гледаше строго, сякаш беше някакво невъзпитано куче, което може да отмъкне парче месо от масата, ако не го държиш под око.
Нарческата изпъна рамене и се обърна към нас. Очите й обходиха събралите се. Украшението в косата й бе изработено от рог на нарвал. Нямах представа как са постигнали яркия светлосин цвят. Малките звезди на фибите проблясваха около него и вече нямах никакво съмнение, че фигурката, която Предан бе намерил на Брега на съкровищата, е предричала точно този момент. Но аз все така не разбирах какво означава това, а и нямах време да помисля.
Елиания намери начин да се усмихне. Усмивката й се получи малко крива, после тя се засмя и сви рамене.
— Забравих какво трябваше да кажа. Някой ще изрече ли думите на Майката вместо мен? — И преди някой да отговори на искането й, погледът й се спря върху Предан. Досега той беше само изчервен, но сега направо гореше, докато я гледаше в очите. Тя не обърна внимание на смущението му и заговори спокойно: — Разбираш ли, тази вечер съчетаваме две от традициите си. По една случайност е време да покажа женската си кръв пред моя клан. И в същия ден пристигна и ти, за да ми се предложиш като мой съпруг.
Устните му се размърдаха. Мисля, че промърмориха „женска кръв“, но не чух думите.
Тя се разсмя, но лекотата в гласа й беше изчезнала. Смехът й бе трошлив като пропукващ се лед.
— У вас нямате ли подобна церемония? Момче да окървави меча си, за да стане мъж? Като покаже, че може да убие, той обявява, че вече е пълноценен. А жената не се нуждае от меч. Самата Еда ни окървавява и ни обявява за пълноценни. Онова, което мъжът може да вземе с меч, жената може да даде само с плътта си. Живот. — Постави неукрасените си с пръстени ръце на плоския си корем. — Пролях първата си женска кръв. Вече мога да създавам живот в себе си. Заставам пред всички ви като жена.
— Приветстваме те, Елиания, жена от клана на Нарвала — последва нестроен отговор.
Почувствах, че е започнала ритуала и изрича думите му. Пиотре се бе оттеглил при останалите мъже на клана.
Жените застанаха около нея и всяка поред поздрави Елиания. Група момичета с широко отворени очи и разпуснати коси се бяха скупчили и я гледаха. Едно, по-високо от останалите, което също скоро щеше да стане жена, посочи Предан и каза нещо одобрително на две други. Те се разсмяха и приближиха до нея, като си шепнеха и се побутваха. Усетих, че момичетата са приятелки и спътнички на Елиания, но че нарческата сега се е отделила от тях и е преминала в числото на жените. Лекотата, с която бе поела ситуацията в свои ръце, ми казваше, че от доста време е била възприемана като жена. Тази церемония бе само формално признаване, че тялото й е започнало да настига духа й.
Когато всички жени от клана я поздравиха, Елиания отстъпи назад от кръга светлина от камината. Тълпата замря, тихите приказки и поздрави секнаха. Пиотре нервно пристъпваше от крак на крак. Предан стоеше неподвижен. Знаех, че минутите му се струват като цели часове.
Накрая напред излезе жената, която преди шепнеше на Великата майка. Беше се изчервила. Явно имаше чувството, че престъпва положението си, но никой друг не бе предложил да поеме командването. Прочисти гърлото си и когато заговори, гласът й леко трепереше.
— Аз съм Алмата, дъщеря на Майките от клана на Нарвала, братовчедка на нарческа Елиания и с шест години по-голяма от нея. Макар и да съм недостойна, ще говоря от името на Великата майка.
Замълча, сякаш да даде време на някой да предяви претенция за ролята й. Имаше и по-възрастни жени, но никоя от тях не се обади. Някои й кимнаха окуражително. Повечето изглеждаха паднали духом. Алмата пое дълбоко дъх, овладя се и продължи: