— Събрали сме се в майчиния дом, защото при нас дойде мъж не от нашия клан с желанието да свърже рода си с нашия. И той търси не която и да е жена, а нашата нарческа Елиания, чиито дъщери също ще бъдат нарчески, Майки и Велики майки на всички нас. Излез, воине. Кой иска да ухажва Елиания, нарческата на Нарвала? Къде е воинът, дръзнал да, поиска разрешението на майките ни да легне с нашата дъщеря и да й даде дъщери, които да бъдат възпитани като Майки на клана на Нарвала?
Предан пое треперливо дъх. Не биваше да го прави. Трябваше да е по-спокоен, но не можех да го виня. Усещах единствено, че нещо не е наред и че то не е свързано единствено с факта, че в местната церемония има чуждоземни натрапници. Имах чувството, че се мъчат да затворят зейнала пропаст, че се опитват да оправят някаква трагедия, като се обръщат към традицията. Но вече нямахме възможност да бъдем предпазливи. Предан заговори уверено:
— Тук съм. Ето ме. Аз желая нарческа Елиания от клана на Нарвала да бъде майка на децата ми.
— И как ще се грижиш за нея и децата, които й дадеш? С какво ще допринесеш за клана на Нарвала, за да ти позволим да смесиш кръвта си с нашата?
И ето че изведнъж се оказахме на твърда земя. Сенч се бе подготвил добре за това. Някой ме побутна и отстъпих настрани почти в ритъм с другите гвардейци. Зад тях имаше покрита с платно купчина. Лонгуик махна платното и гвардейците един по един вземаха предметите и ги изнасяха напред, докато Сенч обявяваше какво е това. Докато даровете се представяха на Алмата и нарческата, Предан стоеше мълчаливо и гордо, както и трябваше. Нищо не бе спестено.
Част от съкровището бе пристигнало с нас, набързо прехвърлено от „Девичи шанс“ на „Зъбат“. Бурета с бренди от Шоукс, бала хермелинови кожи от Планинското кралство, цветни стъклени мъниста от Тилт, втъкани в гоблен, който може да се окачи на прозорец. Сребърни обеци, изработени ръчно от самата Кетрикен. Дрехи от памук, лен и фина вълна от Беарния. Споменаха се и други дарове, които ще бъдат докарани от Цайлиг при следващото пътуване. Изчитането на целия списък зае доста време. Плодовете на труда на трима изкусни ковачи за три години. Бик и дванайсет крави от най-добрите породи. Шест чифта волове и още толкова коне и кобили. Ловджийски кучета и два сокола, обучени да се подчиняват на господарките си. Някои от нещата, които Сенч предложи от името на Предан, бяха все още само проект — търговия и мир между Шестте херцогства и Външните острови, товари пшеница, когато риболовът им е лош, добро желязо и свободна търговия във всички пристанища на страната ни. Списъкът бе дълъг и започнах да се уморявам.
Но цялата умора изчезна, когато Сенч свърши и Алмата отново взе думата.
— Това е предложението, направено на нашия клан. Майки, дъщери и сестри, какво ще кажете? Има ли възражения?
Последва мълчание. Явно бе знак за одобрение, защото Алмата кимна сериозно и се обърна към Елиания.
— Братовчедке, жено от клана на Нарвала, нарческа Елиания, каква е волята ти? Желаеш ли този мъж? Ще го вземеш ли за свой?
Жилите на врата на Пиотре се напрегнаха, когато стройната млада жена пристъпи напред. Предан протегна ръка с обърната нагоре длан. Елиания застана рамо до рамо с него и постави ръка върху неговата. После обърна глава към него и когато погледите им се срещнаха, моето момче отново се изчерви.
— Ще го взема — сериозно каза тя. Част от мен отбеляза, че не казва дали го желае, или не. Елиания пое по-дълбоко дъх и продължи, вече по-високо. — Ще го взема и ще го приема в леглото си, и ще дадем дъщерите си на майчиния дом. Ако изпълни задачата, която вече му дадох. Ако успее да донесе тук, при това огнище, главата на дракона Айсфир, ще може да ме нарича своя съпруга.
Пиотре затвори за миг очи, после ги отвори. Застави се да гледа как дъщерята на сестра му се продава. Раменете му трепнаха — може би сподави хлипане. Алмата протегна ръка и някой постави в нея дълга кожена ивица. Тя пристъпи напред и заговори, докато връзваше китките на Предан и Елиания.
— Това ви обвързва, както ви обвързаха думите ви. Докато не те приеме, не лягай с никоя друга, Предан, или онази жена ще изгуби живота си от ножа на Елиания. Докато ти доставя удоволствие, Елиания, не лягай с никой друг, защото онзи мъж ще бъде предизвикан от меча на Предан. А сега смесете кръвта си на камъните на огнището в майчиния дом в дар на Еда за децата, които тя може да ви прати.
Нямах желание да гледам, но гледах. Ножът бе предложен най-напред на Предан. Той поряза вързаната си ръка, без да трепне. Стисна юмрук и изчака кръвта да потече през кожената ивица и да я напълни. Елиания направи същото със сериозно и някак безизразно лице, сякаш се бе отнесла на някакво толкова далечно място, че вече нищо не можеше да й навреди. Когато в дланите им се събра кръв, Алмата ги долепи една до друга. После двамата коленичиха и оставиха отпечатък от смесената кръв върху камъка на камината.