Когато отново се обърнаха към събралото се множество, Алмата развърза ръцете им, подаде кожената ивица на Предан и той я взе. Гледаше сериозно. След това братовчедката застана зад тях, положила ръце на раменете им. Опита се да говори весело, но гласът й бе кух и равен.
— Ето ги пред вас, съединени и обвързани с думите си. Пожелайте им всичко добро, сънародници.
Надигна се одобрително мърморене, сякаш хората приветстваха някаква проява на огромна храброст, а не щастливото събиране на влюбена двойка. Елиания сведе глава. За своите хора тя бе своеобразна Жертва, но все още не проумявах в какъв смисъл.
Значи вече съм женен? — В мисълта на Предан се долавяше смес от учудване, смут и ярост.
Не и докато не й донесеш главата на дракона — предупредих го.
Не и докато не проведем истинската церемония в замъка Бъкип — успокои го Сенч.
Принцът изглеждаше замаян.
Навсякъде около нас хората се раздвижиха. Появиха се маси, които бързо се отрупаха с храна. Местните менестрели засвириха на странните си инструменти. Верни на традицията си, те така преиначаваха думите, за да съответстват на мелодията, че едва ги разбирах. Забелязах, че двама от тях отидоха да поздравят Кокъл и да го поканят при тях. Приветливостта им изглеждаше искрена и отново бях поразен от всеобщото разбирателство, което сякаш съществува между музикантите.
Чрез Умението Предан ми предаваше думите, които тихо му казваше Елиания.
— Сега трябва да хванеш ръката ми и да вървиш с мен, докато те представям на по-възрастните си братовчедки. Не забравяй, те са мои старейшини. Въпреки че аз съм нарческата, все още им дължа уважение. Същото се отнася и за теб. — Говореше, сякаш даваше инструкции на малко дете.
— Ще се опитам да не те унизя — отвърна той, при това доста рязко. Думите му не ми харесаха, но въпреки това не можех да го виня, че ги изрече.
— Тогава се усмихни. И си мълчи, както подобава на воин, който не се намира в майчиния си дом — не му остана длъжна тя.
Пое ръката му, но въпреки това бе очевидно, че тя води. Както се води спечелен бик за халката на носа, помислих си. Жените не идваха при него. Вместо това Елиания го водеше от група на група. Всеки път той правеше воинския поклон, приет на Външните острови — протягаше дясната си ръка с дланта нагоре, сега без оръжие и окървавена, и свеждаше глава. Жените се усмихваха и коментираха с нарческата избора й. Чувствах, че на друго място и в друго време думите можеха да бъдат по-остроумни и хапливи, но на тази церемония и в негово присъствие комплиментите бяха сдържани и благоприлични. Вместо да облекчат напрежението от формалното вричане, те го проточваха.
Щом видя, че другите воини се пръскат из залата, Сенч ни позволи да развалим строя.
Отваряй си очите и ушите — предупреди ме, докато си пробивах път през тълпата.
Винаги са отворени — отвърнах. Нямаше нужда да ми казва да държа принца под око. Докато не разберях какво се крие под цялата тази фасада, не можех да знам дали някой не му мисли злото. Затова тръгнах сред пируващите, без да се отдалечавам много от принца, като непрекъснато поддържах лека връзка чрез Умението с него.
Събирането много се различаваше от празненствата в Бъкип. Гостите не се настаняваха според ранг или благоволение. Вместо това храната беше оставена на масите, хората си вземаха от нея и се пръскаха из залата, докато ядяха. Имаше печено на шиш овнешко, както и подноси с цели печени пилета. Опитах пушената риба-свещ, която се оказа хрупкава и изключително вкусна. Местните хлябове бяха тъмни и безквасни, всъщност огромни тънки пити. Хранещите се откъсваха парче и го пълнеха с нарязана туршия или го топяха в рибено масло и сол. Всички подправки ми се видяха твърде силни, а повечето храна бе в саламура или пушена и солена. Само овенът и пилетата бяха току-що заклани, но дори те бяха подправени с някакви водорасли.
Яденето и пиенето, разговорите, музиката и някакво състезание по жонглиране, съпроводено със залози — всичко това ставаше едновременно. Шумът беше почти оглушителен. След време забелязах и нещо друго. Младите жени от клана на Нарвала обръщаха внимание не само на гвардейците, но дори на Любезен и Кокъл. Видях някои от гвардейците да следват с широки глупави усмивки младите си партньорки нагоре по стълбите.
Нарочно ли прилъгват гвардейците по-далеч от Предан? — излъчих безпокойно към Сенч.