Не, това е женски прерогатив — отвърна той. — Нямат нашите обичаи относно целомъдрието. Гвардейците бяха предупредени да са предпазливи, но не и студени. От воините и спътниците на принца се очаква да са на разположение за вечерта, но само ако бъдат поканени; би било нарушение на правилата на гостоприемството, ако доближат жена, която не е проявила интерес към тях. Ако не си забелязал, мъжете тук са кът и децата са много по-малко, отколкото може да се очаква при толкова жени. Тук се смята за щастлив знак празна утроба да се напълни по време на сватбено празненство.
Има ли причина да не съм го научил по-рано?
Това притеснява ли те?
Скришно се огледах и забелязах стария си наставник. Седеше на една от пейките-легла, хапваше кокоши крак и разговаряше с една жена на половината от годините му. Зърнах как Любезен и котката му изчезват в горните етажи на къщата. Жената, която го водеше, бе поне с пет години по-голяма от него, но той не изглеждаше уплашен. Нямах време да се питам или безпокоя къде е изчезнал Пъргав — той определено бе все още твърде малък, за да представлява интерес за домакините ни. В същия момент видях, че Предан напуска майчиния дом сред крякането на приятелките на нарческата. Елиания не изглеждаше особено радостна, макар че продължаваше да го държи за ръка и го водеше към вратата.
Не беше лесно да го последвам. Една жена с поднос сладки застана между мен и изхода. Успях да се престоря на идиот, който не забелязва, че ми предлага нещо повече от лепкавите бонбони, с които напълних шепата си в просташка проява на лакомия и ги изядох на две хапки. Това обаче сякаш я поласка и тя остави подноса и тръгна след мен. Още беше до лакътя ми, когато стигнах вратата.
— Къде е онуй място? — попитах я и когато тя не разбра евфемизма на Шестте херцогства, показах със знаци, че искам да се облекча. С объркан поглед жената ми посочи ниската пристройка и се прибра вътре. Вървях към тоалетната и се оглеждах за Предан. На двора имаше няколко двойки на различен етап от ухажването, както и две момчета — носеха вода от кладенеца към майчиния дом. Къде беше изчезнал?
Най-сетне го открих недалеч, седнал до Елиания на едно тревисто хълмче в близката ябълкова градина. Останалите момичета се бяха настанили в кръг около тях. Предположих, че възрастта им е между десет и петнайсет години или някъде там.
Явно до тази нощ са били дългогодишни другарки по игри на Елиания. А сега тя ги напуска, след като придобива статута на жена.
Не съвсем — кисело ме уведоми Предан. — Обсъждат ме, сякаш съм евтино купен кон. „Щом е воин, къде са му белезите?“ „Няма ли си клан? Защо не е татуирал знака му на лицето си?“ Дразнят я, а една от тях е особено проклета гадинка. Казва се Лестра и е по-голяма братовчедка на Елиания. Подиграва й се и казва, че може и да е жена и дори омъжена на думи, но че се съмнява, че изобщо е била целувана. Самата тя твърди, че се е целувала няколко пъти, макар все още да не е прокървила. Фиц, тукашните момичета нямат ли срам или сдържаност?
Интуитивно схванах какво става.
Предан, това е прогонване. Елиания вече не е една от тях и затова тази вечер ще й досаждат и ще я дразнят. Няма съмнение, че е щяло да се случи така или иначе; възможно е дори да е част от церемонията при достигане на зрелост. Внимавай — добавих ненужно. — Слушай я, за да не я посрамиш неволно.
Нямам представа какво иска от мен — безпомощно отвърна той. — Гледа ме кръвнишки с крайчеца на окото си и в същото време стиска ръката ми, сякаш се дави и са й хвърлили въже.
Думите достигаха до мен толкова ясно, сякаш бях седнал до него. Момичето, което се заяждаше най-много, бе по-високо от Елиания и може би по-голямо. Знаех достатъчно за жените, за да съм наясно, че сама по себе си възрастта не определя времето, когато идва първият им мензис. Всъщност, ако не се вземеше предвид разпуснатата й коса, вече си приличаше на жена. Говореше дръзко и дразнеше Елиания.
— Така значи. Обвързваш се с него, така че никоя друга да не може да го има, но дори не смееш да го целунеш!
— Може пък още да не искам да го целувам. Може пък да съм решила да изчакам, докато не се покаже достоен за мен.
Лестра поклати глава. В косата й имаше вплетени малки звънчета и чух как иззвъняват.
— Не, Елиания, много добре те познаваме — рече тя насмешливо. — Като момиче винаги бе най-кротката и боязлива. И смея да кажа, че си същата и като жена. Не смееш да го целунеш, а той е твърде нерешителен, за да го направи сам. Виж го само, момче с гладки бузи, предрешено като мъж. Нима не е вярно, „принце“? И ти си плах като нея. Може би трябва да те науча да си по-смел. О, та той дори не поглежда гърдите й! Или може би са толкова малки, че не може да ги види?