Не завиждах на Предан. Не можех да го посъветвам нищо. Настаних се на малката каменна стена, която ограждаше овощната градина. Разтърках бузи като човек, който е прекалил с пиенето и се опитва да се отърве от сърбежа по лицето си. Надявах се да ме помислят за пиян и да ме оставят на мира. Никак не ми се искаше да гледам как се мъчи Предан, но не можех да го оставя. Отпуснах рамене и обърнах глава, сякаш съм се загледал някъде в далечината, но без да преставам да го следя с крайчеца на окото си.
Предан направи опит.
— Може пък да уважавам нарческа Елиания твърде много, за да си взема онова, което не ми е предложила — рече той сковано. Усещах твърдата му решимост да не гледа гърдите й, докато произнасяше думите. Много добре си даваше сметка, че са голи и топли, съвсем близо до него, и това си казваше своето.
Не видя погледа на Елиания. Отговорът му изобщо не й хареса.
— Но не уважаваш мен, нали? — предизвикателно го попита малката нахалница.
— Не — кратко отвърна той.
— Значи няма проблем. Покажи дързостта си и ме целуни! — тържествуващо му заповяда Лестра. — И аз ще й кажа дали не пропуска нещо, което да си заслужава.
И за да го накара да действа, внезапно се наведе напред и доближи лице към неговото, а в същото време игривата й ръка полетя към слабините му.
— О, какво е това? — възкликна палаво, когато Предан скочи на крака с гневно възклицание. — Та той иска от теб нещо повече от целувка, Елиания! Виж само! Армия от един вече е опънала палатката си! Колко ли дълго ще продължава обсадата?
— Престани, Лестра! — изръмжа Елиания. Тя също беше скочила на крака. Бузите й бяха пламнали. Не гледаше Предан, а се мръщеше на противничката си. Голите й гърди се надигаха и спускаха гневно.
— Защо? Явно нямаш намерение да правиш нищо интересно с него. Защо да не го взема аз? По право би трябвало да е мой, също както по право аз трябваше да стана нарческа. И ще стана, след като те отведе като второстепенна жена в майчиния си дом.
Някои от момичетата ахнаха, но очите на Елиания само пламнаха още по-силно.
— Тази твоя лъжа вече е брадата, Лестра! Прабаба ти е била втората близначка. И двете акушерки са го потвърдили.
— Първата излязла от утробата невинаги означава най-стара, Елиания. Мнозина го казват. Прабаба ти е била болнава и слаба като коте. Моята е била здраво и силно дете. Твоята прабаба не е имала право да бъде нарческа, нито пък дъщеря й, внучката й или ти!
— Болнава? Как ли пък не! Защо ли тогава е все още жива, при това като Велика майка! Вземи си лъжата назад, Лестра, или ще ти я напъхам в гърлото.
Елиания говореше със студен и застрашителен глас. Чуваше се добре. Не бях единственият, който обърна глава към свадата. Когато Предан отвори уста да заговори, Елиания опря длан на гърдите му и го бутна назад. Момичетата образуваха кръг около двете съперници и принцът се озова извън него. Погледна към мен, сякаш търсеше помощ.
По-добре не се намесвай. Елиания ясно даде да се разбере, че не иска да го правиш.
Надявах се съветът ми да е добър. Докато се опитвах да съобщя положението на Сенч, видях Пиотре. Вероятно се бе спотайвал извън полезрението ми при ъгъла на сградата. Приближи се и ми каза небрежно:
— Не бива да се намесва.
Завъртях глава и го изгледах с мътен поглед.
— Кой?
Той ме изгледа спокойно.
— Твоят принц. Трябва да остави Елиания да се оправи с това. Това е женска работа и тя няма да приеме добре намесата му. Трябва да му го предадеш, ако можеш.
Пиотре казва да се държиш настрана. Остави Елиания да се оправя.
Какво? — смая се Предан.
Защо Пиотре разговаря с теб? — остро попита Сенч.
Не знам!
— Аз съм прост гвардеец, господине — рекох на Пиотре. — Не съм съветник на принца.
— Ти си негов телохранител — любезно каза Пиотре. — Или негов… как се казва на вашия език? Придружител? Какъвто съм и аз на Елиания. Добър си, но не и невидим. Виждал съм те как го следиш.
— Аз съм негов гвардеец. Трябва да го пазя — запротестирах, като леко завалях думите. Искаше ми се да се бях сетил да взема чаша вино. Миризмата на бъчва често е много убедителна.
Той вече не гледаше към мен. Обърнах се към възвишението. Зад нас от вратата на майчиния дом се чу вик и чух как навън излизат и други хора. Двете момичета се бяха вкопчили едно в друго. С видима лекота Лестра хвърли Елиания по гръб на земята. Дори от това разстояние чух как въздухът излиза от дробовете й. Пиотре изсумтя разочаровано и трепна, както прави опитен воин, когато гледа как се бие любимият му ученик. Лестра се хвърли върху Елиания, но по-малкото момиче внезапно вдигна колене към гърдите си и силно ритна противничката си в корема. Лестра полетя назад и падна тежко. Елиания се претърколи на колене и без да обръща внимание на чудесната си рокля и прическата си, се метна отгоре й. Всички мускули на врата и ръцете на Пиотре се стегнаха, но той не помръдна. Станах, за да виждам по-добре, и зяпнах, както правеха и други бъкипски гвардейци. Островитяните, които бяха излезли да наблюдават двубоя, гледаха с интерес, но не бяха напрегнати. Явно подобен бой между момичета или жени не беше изненада за тях.