Седнала на гърдите на Лестра и с колене на ръцете й, Елиания бе успяла да прикове по-едрото момиче към земята. Лестра риташе и се мъчеше да се освободи, но нарческата бе сграбчила кичур от косата й и държеше главата й до земята.
С другата си ръка натика в устата й шепа пръст и изкрещя тържествуващо:
— Нека честната земя пречисти лъжата от устните ти!
Предан стоеше с увиснала челюст. Много добре си даваше сметка за дивото полюшване на голите й гърди. Усетих, че е ужасен колкото от реакцията на тялото си, толкова и от боя между момичетата. Другите момичета около него подскачаха и викаха окуражително към съперниците.
С див крясък Лестра освободи главата си от хватката на Елиания, като остави дебел кичур окървавена коса в ръката й. Елиания я зашлеви силно и я стисна за гърлото.
— Наречи ме нарческа, или това ще е последният ти дъх!
— Нарческа! Нарческа! — изпищя другото момиче и се разхълца неудържимо, повече от безсилие и унижение, отколкото от болка.
Елиания постави длан върху лицето на Лестра, подпря се на нея и се изправи.
— Оставете я! — предупреди две от момичетата, които се канеха да помогнат на победената. — Нека лежи и се радва, че не носех ножа си. Вече съм жена. Отсега нататък ножът ми ще отговори на всеки, който се осмели да оспори, че аз съм нарческата. Отсега нататък ножът ми ще отговори на всеки, който се осмели да докосне мъжа, когото съм обявила за свой.
Погледнах Пиотре. Беше се ухилил до уши, виждаха се всичките му зъби. С две крачки Елиания се озова до Предан. Той продължаваше да зяпа с отворена уста разчорлената си невеста. Със същата небрежност, с която аз бих хванал гривата на кон, за да го яхна, тя протегна ръка и сграбчи воинската му опашка. Придърпа главата му надолу и заповяда:
— Сега ще ме целунеш.
Миг преди устните им да се срещнат той прекъсна връзката помежду ни. Но нито аз, нито който и да било мъж от наблюдаващите не се нуждаеше от Умение, за да усети страстта на целувката. Елиания притисна устни в неговите и когато Предан я обгърна неумело с ръце, за да я привлече към себе си, отвърна на прегръдката му и нарочно притисна голите си гърди в неговите. После прекъсна целувката и докато Предан треперливо поемаше дъх, погледите им се срещнаха.
— Главата на Айсфир — напомни му тя. — Пред майчиното огнище. Преди да можеш да ме наричаш съпруга.
После, без да се освобождава от обятията му, погледна бившите си другарки по игра и заяви:
— Вие, момичета, можете да останете и да си играете тук. Аз отивам с мъжа си на пира.
Той я последва покорно, с глуповата усмивка. Лестра продължаваше да седи на земята, сама, и се взираше след тях с ярост и срам. Чуха се одобрителни възгласи на жени и завистливи стонове на мъже, докато Елиания водеше тържествуващо наградата си покрай тях. Хвърлих поглед към Пиотре. Изглеждаше потресен. После се обърна към мен.
— Трябваше да го направи — каза ми сурово. — Да се докаже на другите момичета. Затова го направи. За да се утвърди в очите им като жена и ясно да заяви, че той е неин.
— Разбирам — отвърнах кротко. Но не му повярвах. Подозирах, че току-що се е случило нещо извън плановете му за Елиания и Предан. Така че ставаше още по-важно да открия какви са истинските му намерения.
Остатъкът от вечерта мина безинтересно. Яденето, пиенето и слушането на местните бардове не можеше да се сравнява с вземането на властта, на което бях станал свидетел. Намерих си пай с месо и халба бира и се оттеглих в един спокоен ъгъл. Престорих се, че съм се отдал изцяло на храната, и предадох на Сенч всичко, което бях видял.
Нещата се развиват по-бързо, отколкото смеех да се надявам — отвърна той. — И въпреки това се съмнявам. Наистина ли го иска за съпруг, или го е направила само за да потвърди, че никой не може да й отнеме онова, към което е предявила претенции? Нима се надява, че похотта ще го накара да убие дракона?
За пръв път осъзнавам, че ако стане негова съпруга и се премести в дома му, някои ще кажат, че се е лишила от позицията си тук. Лестра й каза, че ще стане „второстепенна жена в майчиния му дом“. Какво ли има предвид?
Мисля, че същият израз се използва за заловена при набег жена, взета за съпруга, а не за робиня — с неохота отвърна Сенч. — Децата й нямат клан. Все едно да са копелета.