Тогава защо да се съгласява на подобно нещо? Защо Пиотре го позволява? И ако тя престане да е нарческа, ако дойде в Бъкип и остане там, получаваме ли наистина преимущество с тази сватба? Сенч, това ми се вижда безсмислено.
Все още има твърде много неясни неща, Фиц. Усещам невидимо течение във всичко това. Отваряй си очите на четири.
Това и правех през дългата вечер и още по-дългата нощ. Слънцето се мъкнеше непосредствено под хоризонта, както прави по тези северни ширини, така че нощта бе просто дълъг здрач. Когато дойде време брачната двойка да се оттегли, Предан заяви, че ще остане в залата, „за да не каже някой, че съм взел онова, което не съм заслужил“. Това се оказа още един неловък момент за деня и видях как подутата от бой Лестра злорадства с приятелките си. Двойката се раздели под стълбището. Елиания се качи горе, а Предан отиде да седне до Сенч. Тази нощ щеше да спи в майчиния дом, както подобаваше на женен за жена от клана мъж, но не горе при Елиания, а долу. Гвардейците бяха разпуснати да се върнат в квартирата си или на по-топли местенца, стига партньорките им да спят с тях извън стените на майчиния дом. Много ми се искаше да съм по-близо до Сенч и Предан и да поговоря на спокойствие с тях, но знаех, че ще изглежда странно. Така че накрая реших, че е време да се върна в квартирата си.
Не се бях отдалечил много, когато чух стъпки по пътеката зад мен. Обърнах се и видях Уеб. До него се тътреше умореният Пъргав. Бузите му бяха доста зачервени и предположих, че момчето е прекалило с виното. Уеб ми кимна и забавих крачка, за да им дам възможност да ме настигнат.
— Ама че събитие — отбелязах без определена цел.
— Да. Мисля, че сега островитяните възприемат принца като женен за тяхната нарческа. Мислех си, че щеше да бъде само потвърждение на годежа пред майчиното огнище. — В думите на Уеб се долавяше въпросителна нотка.
— Май не правят разлика между брак и обявяване на намерение за брак. Щом като собствеността и децата принадлежат на жените, женитбата се разглежда в различна светлина.
Той бавно кимна и каза:
— На никоя жена не й се налага да се чуди дали детето е наистина нейно.
— А нима е толкова важно, че децата принадлежат повече на жената, отколкото на съпруга? — с любопитство попита Пъргав. Не заваляше думите, но усетих миризмата на вино в дъха му.
— Мисля, че зависи от мъжа — сериозно отвърна Уеб.
Повървяхме в мълчание. Независимо дали го исках, или не, мислите ми се насочиха към Копривка, Моли и Бърич. Чия дъщеря бе сега тя?
Градчето около нас се беше смълчало. Онези, които не участваха в празненството в майчиния дом, отдавна си бяха легнали. Отворих тихо вратата на къщичката. Шишко се нуждаеше от цялата почивка, която можеше да му се осигури, и не исках да го събуждам. Ивицата светлина от вратата освети Ридъл, който лежеше на пода до леглото. Едното му око бе отворено и ръката му бе на дръжката на оголения меч до него. Когато видя кой е, затвори очи и отново потъна в сън.
Останах неподвижен на прага. В къщата имаше и друг натрапник, когото Ридъл не бе усетил. Голям и едър като тлъст котарак, но с вид на пор, той се беше присвил на масата и пухкавата му опашка на ивици стърчеше право нагоре. Погледна ни с кръглите си очи над парчето сирене, което стискаше в предните си лапи. Ясно се виждаха следите от острите му зъби.
— Какво е това? — прошепнах на Уеб.
— Мисля, че го наричат плъх-разбойник, макар че определено не е плъх. Никога не съм виждал подобно същество — също тъй тихо отвърна той.
Плъхът-разбойник се взираше покрай нас, цялото му внимание бе насочено към Пъргав. Подобно на шепот в сетивата си долових потока на Осезанието между двамата. На лицето на Пъргав се появи усмивка. Той пристъпи напред, между мен и Уеб. Понечих да го задържа, но Уеб ме изпревари и ръката му легна на рамото на момчето. Рязко дръпна Пъргав назад и това подплаши плъха-разбойник.
— Вземи сиренето и се махай — каза Уеб на създанието. После се обърна към Пъргав. Никога не го бях чувал да говори с такъв рязък глас. — Какво правиш? Нищо ли не си запомнил от онова, на което се опитвам да те уча?
Плъхът-разбойник и сиренето изчезнаха за миг през отворения прозорец, следвани от ивичестата опашка.
Пъргав възкликна разочаровано и се помъчи да се отскубне от Уеб. Яката ръка на мъжа не го пускаше. Момчето беше ядосано, вероятно най-вече от ясно показания гняв на Уеб.
— Исках само да го поздравя! Харесваше ми. Усещах, че можем да си паснем. И исках…
— Искаше го, както малко дете иска лъскава играчка! — Уеб говореше сурово и неодобрението ясно личеше в гласа му. — Защото е бърз, пъргав и съобразителен. И защото е млад и глупав като теб. И също толкова любопитен. Усети го да се пресяга към теб не защото търсеше партньор, а защото му беше интересен. А това не може да е основа за връзка. И ти не си достатъчно голям или зрял, за да търсиш партньор. Опиташ ли пак, ще те накажа, както бих наказал всяко дете, което нарочно излага себе си или свой другар на опасност.