Ридъл бе седнал и следеше разправията със зяпнала уста. За никого не бе тайна, че Уеб и Пъргав са част от Осезаващата котерия на Предан. Потръпнах при мисълта как за малко щях да се издам като един от Старата кръв. Дори Шишко бе отворил сънено око и се мръщеше на спора.
Пъргав се пльосна неутешимо в стола.
— Опасност — промърмори. — Каква опасност? Опасно ли е най-сетне да имам някой, дето да го е грижа за мен?
— Опасно ли е да се свързваш със създание, за което не знаеш нищо? Има ли си самка и потомство в дупката? Щеше ли да им го отнемеш, или щеше да останеш тук, когато заминем? Какво яде и колко често? Щеше ли да останеш с него през целия му живот, или щеше да го откъснеш от всичките му себеподобни и да го обречеш да остане завинаги без женска? Изобщо не си помисли за него, Пъргав, нито за каквото и да било отвъд моментната връзка. Досущ като пияница, който си ляга с момиче вечерта, без да помисли за утрешния ден. Не мога да извиня подобно поведение. Никой от Старата кръв не би го направил.
Пъргав го изгледа свирепо.
— Не знаех, че Осезаващите имат правила за свързване с животни — наруши напрегнатата тишина Ридъл. — Мислех си, че могат да се обвържат с всяко създание, за час или за година.
— Погрешно впечатление — рече Уеб, — споделяно от мнозина, които не са от Старата кръв. И е неизбежно, когато се налага да пазим начина си на живот в тайна. Но така се стига до идеята, че използваме животните, а после ги захвърляме. На хората им е по-лесно да мислят, че можем да накараме мечка да избие нечие семейство или да пратим вълк да издави стадо овце. Обвързването не означава човекът да стане господар на дадено животно. А съюз, основан на взаимно уважение за цял живот. Разбираш ли, Пъргав?
— Не мислех нищо лошо — твърдо рече той. В гласа му нямаше съжаление или извинение.
— Също като дете, когато си играе с огън и изгори цялата къща. Да не мислиш нищо лошо не е достатъчно, Пъргав. Ако искаш да си Стара кръв, трябва да уважаваш правилата и традициите ни през цялото време, а не само когато ти изнася.
— А ако не го правя? — начумерено попита Пъргав.
— Тогава се наречи Петнист, защото точно такъв ще станеш. — Уеб пое тежко дъх и издиша. — Или прокуден — добави тихо. Усетих как се опитва да не гледа към мен, докато изговаряше последните думи. — Така и не мога да разбера защо човек може да желае да живее откъснат от своите.
(обратно)Глава 11 Уислингтън
Привързаността на жените към клана им е забележителна. Те често повтарят легендите, че самата жена е създадена от плътта и костите на Еда, докато морето принадлежи на Ел. Цялата суша принадлежи на жените от клана; родените в клана мъже могат да обработват земята и да помагат за жътвата, но от жените зависи разпределянето на реколтата и те решават какви култури да се засяват, къде и в какви количества. И всичко това не опира само до собственост, но и до почитане на Еда.
Мъжете могат да бъдат погребвани навсякъде и най-често се дават на морето. Но всички жени трябва да бъдат погребани в полята на своя клан. Гробовете се почитат седем години, през което време гробищните поля се оставят на угар. След това се разорават отново и с първите им плодове се устройва специален пир.
Докато мъжете от Външните острови са скитници и могат да останат с години далеч от родните пристанища, жените обикновено остават близо до земите си. Когато се омъжат, очакват съпрузите им да останат да живеят при тях. Ако някоя жена умре извън земите на клана си, се полагат необичайни усилия тялото й да бъде върнато в родните поля. Другото се смята за голям позор и светотатство за всички. Клановете са готови да тръгнат на война, за да върнат тялото на жена в родината й.
Книжник Федрен, „Разказ за пътуване из варварски земи“Гостувахме в майчиния дом на нарческата в Уислингтън дванадесет дни. Предложеното ни гостоприемство бе странно. Сенч и принц Предан получиха места за спане на пейките на най-долния етаж на дома. Осезаващата котерия бе настанена заедно с гвардейците извън стените. Двамата с Шишко останахме в нашата къщичка, а Пъргав и Ридъл ни бяха чести посетители. Всеки ден Сенч пращаше двама гвардейци в селото за провизии. Носеха част от покупките на нас, част на гвардейците, а останалото отнасяха в майчиния дом. Макар Черната вода да бе обещал да ни храни, Сенч бе избрал умно тактиката си. Зависимостта от щедростта на майчиния дом на Нарвала щеше да се приеме като слабост и неумение да се планира.