— Ще пристигнат по-късно — каза Синджан. — Но се надявам да мине известно време, докато това се случи, защото Алекс и Софи са проявили съобразителност.
— Надявам се да са по-съобразителни от теб — каза той и се обърна към дамите. — Когато пристигнахме в моята къща в Единбург, открихме, че Дъглас и Райдър вече са се настанили там и ни чакаха, за да ме убият. Спаси ме старото пушкало на моя слуга.
— Като проби огромна черна дупка в тавана на салона.
— Беше неповторима гледка — каза Колин. — Всъщност още е, защото не съм ремонтирал тавана.
Алекс изглеждаше силно заинтересована.
— Странно, че Дъглас не ми е споменал за това. Той ми каза за твоята къща в Единбург, Колин, но не стана дума да е имало намеса на сила. А кога е бил другият път, когато са те нападнали? И за него не е споменал нищо.
Колин пламна целият. Това не убягна на Алекс. Любопитството й нарасна до невиждани размери. Тя случайно погледна Синджан и видя, че и нейното лице е алено, чак до косата.
Синджан бързо каза:
— Колин, Софи и Алекс са се срещнали и са дошли тук заради Невестата-дева.
— Това не е ли призракът, обитаващ Нортклиф Хол, за който разказваше на децата?
— Децата? — попита с недоумение Алекс.
Колин отново се изчерви и взе чаша чай. Седна в едно кресло и потвърди.
— Да, децата.
— Имам си две прекрасни деца — каза спокойно Синджан. — Филип и Дахлинг. Съответно на шест и четири години. Те са прелестни малки палавници, точно като всички наши деца. Разказах на Колин за ненагледните на Райдър.
— Не си споменавала за децата в писмата си, Синджан — каза Софи с укор.
— Вярно, че не съм. Вижте… — тя побърза да се измъкне. — Колин, Невестата-дева отишла при Алекс и й казала, че съм болна. Затова веднага, щом успели да се измъкнат, Алекс и Софи пристигнали тук. Много са били, разтревожени за мен.
— Нещо повече от това — каза Алекс, позволявайки да отклонят въпроса й. Това беше поредната загадка. Беше невероятно. — Девата каза, че си изпаднала в беда.
— О, Боже — възкликна Синджан и погледна мъжа си, който изглеждаше сериозно смутен. Дъглас щеше да се зъби насреща му и да ръси идиотските си глупости. Райдър щеше да се залива от смях.
— Няма никаква беда — каза Колин. — Е има някакви проблеми, но те не са нещо, с което да не мога да се справя сам. Какво, по дяволите, става тук? Искам веднага да узная цялата истина.
— Дойдохме на гости — заяви Алекс и широко му си усмихна. — Най-обикновени гости, това е всичко. Ще останем, докато Синджан се възстанови и е готова да поеме ежедневните си задължения. Нали така, Софи?
— Точно така — съгласи се Софи, кимна самодоволно като лелята стара мома на фамилията и отхапа залък от втората си кифличка. — Ние двете имаме различни домакински таланти, Колин, така че е необходимо и двете да останем тук, за да продължи всичко в замъка да върви гладко. Чаят е прекрасен, Синджан.
Колин погледна към нея, повдигна черната си вежда почти цял сантиметър нагоре и каза:
— Наистина, Джоан направо е благословена от Бог със своите роднини.
— Джоан? — Софи се намръщи. — Откъде си научил името й, Колин?
— Предпочитам го пред прякора й.
— О, но…
— Няма значение, Софи — каза Синджан и бързо добави. — Благодаря и на двете, че дойдохте. Толкова се радвам, че сте тук! — без да се замисли, промълви — Беше ужасно мъчително.
— Какво имаш предвид? — попита Софи, като облиза изцапания си с малиново сладко пръст.
Синджан хвърли бърз поглед към мъжа си и веднага отговори.
— По-късно, Софи, по-късно ще поговорим за това.
Колин така се намръщи, че лицето му изглеждаше свирепо.
— Веднага отивай в леглото, Джоан. Бледа си като платно, цялата си плувнала в пот. Това не ми харесва. Хайде, аз ще те занеса. Този път настоявам да останеш в леглото. Ще ти кажа кога можеш да станеш — той не изчака отговора й, а просто я вдигна на ръце и я понесе към вратата. Каза през рамо: — Може да ни последвате, ако желаете, уважаеми дами. Това ще ви помогне да се запознаете с дома ни.
И така. Софи и Алекс се успокоиха, че Синджан е добре, но бяха смутени от новината за децата и за нещото, което беше ужасно мъчително, за което те така не разбраха нищо. Тихо последваха своя зет нагоре по невижданото от тях широко стълбище.
— Приеми това като едно приключение — каза Алекс на Софи, сложила ръка пред устата си. — Погледни господина на онзи портрет! Мили Боже, та той е гол!
Колин се подсмихна, но не се обърна. Но все пак им обясни през рамо.
— Това е моят прапрадядо. Грантън Кинрос. Говори се, че загубил някакъв бас с един от съседите си и в резултат трябвало да позволи да го нарисуват без дрехи. Все пак той благоразумно е застанал зад един тисов храст.