— Явно Перлената Джейн е поискала да получи невиждано количество перли от непочтения граф, някакъв древен Кинрос, който я прелъстил, изоставил и убил след това. Тя поискала да й нарисуват портрет, като се позоват на паметта на любовника й и да го поставят между неговия и този на жена му. Винаги, когато някой го премести от това място, се случва нещо неприятно — или на господаря, или на господарката на Вер. О, не е нещо страшно като например да ги удари гръм. Просто им се случва нещо неприятно — я да се разболеят от развалена храна, я нещо друго подобно, което не искам да ми се случи. Мисля, че портретите са разместени от леля Арлет с надеждата да ме споходи някое бедствие. Само предполагам, разбира се. Мисля, че е напълно способна да го направи.
— Тя не се издържа — каза Алекс. — Но вече сме тук и няма да посмее да ти стори нищо.
— Намирам Сирена за странна птица — каза Софи коленичи пред камината и се зае с огъня. — Толкова ефирна — и поведението, както и дрехите й. Роклята, с която беше облечена тази вечер, наистина е прекрасна, но без съмнение е и ужасно скъпа. А, ето един въпрос, който си заслужава. Щом Колин няма никакви пари откъде Сирена е намерила средства за тази рокля? Не ме разбирай погрешно, Синджан. Тя се държеше много мило с нас, но в поведението й има нещо смущаващо, бих казала дори, че се държи потайно и загадъчно.
— Според мен е откачена — каза Алекс.
— И това е възможно — замислено продума Софи. — Но знаеш ли, Синджан, имам чувството, че тя игра някаква игра. Не мисля, че тя няма нищо общо с това, както й се иска ти да вярваш.
— Тя ми каза, че Колин не ме обича, защото обича друга. Освен това обича да го целува по устата, когато той не очаква това. Но, от друга страна, тя сякаш приема присъствието ми тук. Без съмнение е странна. — Синджан сви рамене и се прозя. — А по отношение скъпите й тоалети, това е отличен въпрос. Защо да не я попитам за това утре?
— Само ако съпругът ти позволи да станеш от леглото — заяви Софи и се ухили насреща й.
— Синджан, скъпа, изглеждаш изморена.
— Всичко, от което имам нужда, е един здрав сън — каза твърдо Синджан. — Утре трябва да пусна плана си в действие. Вдругиден, в никакъв случай по-късно, ние вече трябва да действаме. Не забравяйте за господа съпрузите. Те ще пристигнат, в това няма никакво съмнение.
— Добре — каза Софи, — ще се молим ти да се окажеш права и да не пристигнат по-рано от петък. Утре ще закусим заедно и тогава можеш да ни кажеш какъв е този твой план. Така става ли?
— Какъв план? — попита Колин, застанал на прага.
— Той стъпва тихо, като Дъглас — измърмори Алекс. — Това е направо непоносимо.
— Планът за деня, естествено — отвърна спокойно Софи, като се надигна от мястото си пред огнището и изтупа полата си. — Да си разпределим домакинската работа и всичко останало, което не представлява интерес за никой джентълмен. Нали разбираш, Колин. Ще поговорим за бременността на Алекс, за това как се чувства тя в това състояние, за плетене на пеленки и бебешки терлички — все такива неща.
Колин оцени съобразителността й. В тъмносините му очи проблесна лукаво пламъче, когато я попита:
— Сигурна ли си, че аз не се интересувам от тези женски работи? Защо не, те са и моя работа. Мили Боже, веднага щом имам възможност, ще се заема сериозно с този въпрос, така че коремът на Джоан да започне да се издува с моето дете.
— Колин!
— Да? Може и аз да се науча да плета и двамата да стоим пред огъня, да потракваме с куки и да изнамираме имена за потомците си.
Без да му обръща внимание, Софи каза:
— Взела съм мерки огънят да гори още три-четири часа. Благодарим ти, че прие да ви гостуваме, Колин. Да тръгваме, Алекс. Лека нощ, Синджан.
Когато вратата зад тях се затвори, Колин приближи до леглото и седна до Синджан. Погледна мрачно жена си.
— Те не са по-малко опасни от техните съпрузи. Различават се само по коварните си хитрости. Не вярвам на нито една тяхна дума. Нито на теб, ако трябва да съм точен. Сега ще ми кажеш какво става, Джоан.
Тя отново се прозя, този път умишлено.
— Абсолютно нищо. Божичко, имам чувството, че мога да спя цяла седмица, без да се събудя.
— Джоан, ти не трябва да се набъркваш в моите проблеми — каза тихо, съвсем тихо той.
— Разбира се — веднага се съгласи тя и разтвори уста в поредната фалшива прозявка, но изведнъж рязко промени намерението си.
При тази нейна реакция той повдигна въпросително вежди.
— Ти ми каза много неща, когато се върнах от Единбург. Когато беше болна, езикът ти не засичаше толкова често. Непрестанно повтаряше, че трябва да ме защитиш. Не че това е нещо ново или необичайно за теб, но обстоятелството, че Макферсон се е върнал тук, ме кара да се съмнявам в искреността ти. Заповядвам ти мила моя съпруго, да не напускаш замъка. Ще оставиш аз да се справя с този кучи син.