— Джоан, какво правиш тук, по дяволите? Да не си се побъркала? Да не… — гласът му беше прегракнал.
За миг Синджан прекоси стаята и застана до него.
— Какво се е случило? — докато му задаваше въпроса, забеляза, че трепери. А досега го беше зяпала като ненормална, без да забележи това. — О, мили Боже — бутна го в леглото и издърпа завивките до брадичката му. — Няма нищо. Само не мърдай и ми кажи какво се е случило.
Колин легна по гръб и заразглежда Джоан, която беше много смешна в одеянията си на момче. Но дали не му се привижда. Сигурно тя въобще не е в стаята му. Сигурно се е появила във въображението му. Произнесе внимателно името й и вдигна въпросително вежди.
— Да, любими. Аз съм тук. Какво се е случило? — седна до него върху леглото и сложи ръка на челото му. Пареше.
— Не мога да ти бъда любим — каза той. — Няма никакво време. По дяволите, не знам защо съм толкова отпаднал, сякаш съм немощно пале. Защо си се облякла като момче? Това е глупаво. Краката ти са женствени и дълги. Съвсем не приличат на момчешки.
Това беше интересна тема за разговор, но Синджан беше толкова разтревожена, че не я продължи.
— Имаш треска. Повръщал ли си?
Той кимна и притвори очи.
— Нямаш ли обоняние, по дяволите, че питаш?
— Боли ли те глава?
— Да.
— Откога ти е зле?
— От два дни. Не ми е зле. Просто съм отпаднал.
— Защо не си повикал лекар? Или мен?
— Нямам нужда от никого. Просто ме тресе, нищо повече. На боксовия мач в Тибърн Хил ме наваля дъжда. Само съм изморен.
— Ще видим — каза тя. Наведе се, опря буза в неговата и помисли Такива са мъжете, никога не си признават, че и те могат да бъдат слаби. Тя се отдръпна притеснена. Колин направо гореше. Той отвори очи, а тя нежно сложи пръст върху устните му и каза. — Не мърдай. Ей сега ще се погрижа за всичко. Кога си ял за последен път?
Явно беше много ядосан, защото и думите му прозвучаха така.
— Не се сещам. Това няма значение. Не съм гладен. Махай се оттук, Джоан. Мястото е съвсем неподходящо за теб.
— Ти би ли ме оставил, ако ме намериш болна и сам сама?
— Много добре знаеш, че това е друго нещо. За Бога, Джоан, аз съм по гол задник.
— По гол задник — повтори тя и му се усмихна, — Никога не съм чувала братята си да се изразяват така. Не, не. И да не си посмял да ми се мръщиш и да ругаеш повече. Просто си лежи, а аз ще се погрижа за всичко.
— Недей, по дяволите. Махай се оттук!
— Сега си тръгвам, но съвсем скоро ще се върна, за да ти помогна. Стой в леглото на топло, Колин. Искаш ли малко вода?
Очите му светнаха. Той кимна.
След като пи до насита, тя попита с най-обикновен тон.
— Имаш ли нужда да се облекчиш?
Едва доловил смисъла на въпроса й, той сякаш щеше да избухне в ругатни, но само каза:
— Махай се.
— Добре — тя се наведе, целуна го и веднага излезе от стаята.
Колин дръпна завивките до носа си. Мислите му бяха неясни. Стаята се размаза пред очите му. Когато успя отново да ги отвори, видя, че е сам. Дали наистина Синджан бе идвала? Вече не беше толкова жаден. Значи някой все пак е идвал. Господи, зъзнеше от студ и не можеше да овладее треперенето на цялото си тяло. Главата му бучеше. Съзнанието му отново се замъгли. Беше болен. Беше много по-зле, отколкото когато си счупи две ребра в големия бой два месеца, преди да убият брат му и той да наследи титлата. Титлата, която искаше, само за да спаси дома си от разорение. Затвори очи и видя Джоан облечена като момче. Тя му се усмихваше. Странно момиче. Щеше да се върне. Не се съмняваше в това, ако не беше сънувал, че е била при него преди малко.
Един час по-късно Колин едва не припадна от изненада, когато в стаята влязоха Джоан и брат й Дъглас. Видя, че още е облечена в момчешките си дрехи. Не я ли беше наказал брат й? Нима съвсем не беше научена как трябва да се държи една жена от доброто общество? Колин се взираше в графа. Дъглас правеше същото. Колин не знаеше какво да каже.
Дъглас пръв наруши тишината и каза:
— Ще дойдеш с нас, в дома на Шербрукови. Добре виждам, че си болен. Сестра ми не иска да се омъжи за полужив мъж.
— Значи наистина си била тук — каза той на Синджан.
— Да. Сега всичко ще се оправи. Ще се грижа много добре за теб.
— По дяволите! Аз съм просто уморен. Не съм болен. Преувеличавате. Искам да остана сам…
— Без възражения, моля — каза Дъглас.
И Колин Кинрос наистина млъкна, защото се чувстваше по-зле и от най-нещастното псе.
— Синджан, излез от тук. Колин е гол и присъствието ти го притеснява. Изпрати Хенри и Богс да ми помогнат да го облечем.