— Отива му повече отколкото Франсиз Литъл, което е най-неподходящото за човек с гърди като вековен дънер. Макдъф! Не съм виждала по-червена коса от неговата, а няма пукната луничка. Очите му синеят като небето през май…
— Очите му имат същия цвят като твоите. Престани да се превъзнасяш по моя братовчед-великан. Доведи го тук.
— Не — възрази Синджан. — Първо ще закусиш. А, ето го и Финкъл. Той ще ти помогне за останалите неща. След малко ще се върна и ще ти помогна да се нахраниш.
— Нямам нужда от твоята помощ.
— Разбира се, че нямаш, но компанията ми ще ти бъде приятна, нали?
Той я погледна, а тя му се усмихна, нежно целуна стиснатите му устни и тръгна към вратата с почти танцова стъпка. На прага се обърна и го попита:
— Искаш ли да се ожениш за мен утре?
Той я погледна по-скоро с раздразнение отколкото с изненада и каза:
— Първата ти брачна нощ ще бъде страхотна. През цялото време ще лежа до теб като мъртвец.
— Това няма значение. Предстои ни цял живот да бъдем заедно.
— Отказвам да се оженя, докато не съм в състояние да легна с теб както си му е редът.
И веднага осъзна, че беше много глупаво от негова страна да изрече тези думи. Ако беше възможно, трябваше да се ожени на часа. Времето летеше. Той отчайващо се нуждаеше от парите й.
Синджан се облегна назад и загледа двамата мъже. Говореха тихо и тя не чуваше нищо от разговора им, но и без това не й се подслушваше, въпреки че владееше това изкуство до съвършенство. След като имаше трима по-големи братя, тя от малка се бе научила, че тайната информация за извършена пакост или нещо подобно се научава най-добре през ключалката на вратата. Застана до прозореца и погледна надолу към градината. Денят беше студен, но небето бе безоблачно и синьо, а храстите и дърветата — обсипани с цветове. Чу, че Колин се смее и обърна глава към мъжете като се усмихна. Макдъф — прякорът му беше по-странен и от нейния — изглеждаше симпатичен и — което беше по-важно — привързан към Колин. Дори седнал на леглото, той изглеждаше огромен. Не беше дебел, а просто грамаден като великан. И смехът му беше съответен на размерите — гръмогласен и волен. Тя го хареса. Не се притесняваше от присъствието на Макдъф в спалнята, защото предварително му бе заявила, че ако посещението му измори Колин, тя лично, ще го изрита навън.
Тогава той я беше погледнал с целия си огромен ръст и бе отговорил със смях.
— Виждам, че не сте страхливка, но сигурно сте глупавичка, щом сте приютила този бедняк в дома си. Веднага щом се наложи, ще си тръгна. Не се опасявайте, че ще му взема силиците на горкото момче.
И така, постигнала пълно съгласие с него, тя го заведе да види Колин.
Сега той се надигна и каза на братовчед си.
— Време е да почиваш, приятелю. Не, не ме убеждавай колко си добре. Дал съм обещание на Синджан, а и тя ми взе страха.
— Името й е Джоан. Не е мъж.
Макдъф повдигна огненочервената си вежда и рече:
— Ей че си кибритлия! Да не си ядосан на девойчето, Еш? Ще дойда да те видя утре сутринта. Прави това, което ти казва Синджан. Не знам дали ти е известно, но тя ме покани на сватбата.
След като си каза приказката, Макдъф Дънера си тръгна.
— И той като теб говори, без шотландски акцент.
— Симпатиите на Макдъф, въпреки прякора му, са на страната на английската линия в рода. Баща ми и майка му са брат и сестра. Майка му се омъжила за англичанин от Йорк — много богат търговец на желязо. И двамата учихме в Англия, но той беше по-амбициозен от мен. Мислех си, че когато му се отдаде възможност, ще прекъсне всички връзки с Шотландия. Поне така го бях чувал да говори. Но сега се колебая дали не е променил намеренията си, защото през последните пет години прекарва повечето време в Единбург.
— Изморен си, Колин. Ще се радвам да ми разкажеш всичко това, но по-късно, скъпи.
— Ти се заяждаш.
Той като че ли се бе обидил и това й хареса. Значи започва да му въздейства, помисли си тя.
— Не, не се заяждам. Сложи си ключа, за да провериш, че не заяждам. — каза тя, докато наместваше завивките около раменете му.
Той стъписан я погледна.
— Сексуалните ти намеци съвсем не подхождат на една непорочна девойка.
Той видя, че тя въобще не разбра какво има предвид и изсумтя.
— Просто искам да се махнеш от тук, Джоан.
— Веднага. Извинявай, Колин. Изморен си, имаш нужда от почивка.
На вратата се спря и го погледна.
— Искаш ли да се ожениш за мен вдругиден?
— Ако утре мога да ходя, вдругиден сигурно ще мога и да яздя.
Тя наклони глава в очакване на конкретен отговор, но когато видя, че той продължава да я гледа недоволно, усмихна се и излезе.