Обичаше го толкова много, че само при мисълта за него изпитваше болка. И нямаше да позволи никой и никога да застане между тях. Това е моят живот, мислеше, тя. Не е нито на Дъглас нито на Райдър, нито на някой друг. Да, този живот си е мой. Аз обичам Колин и му вярвам. За мен той вече е мой съпруг и другар.
После мислите й се насочиха към майка й, която същия следобед беше успяла да измами нещастния Финкъл и да нахълта като победител в спалнята на Колин. По-късно той й беше разказал през смях как майка й влетяла в стаята и го заразглеждала дълго невнимателно, преди да му каже.
— Е, младежо, научих, че искате да се ожените за дъщеря ми заради зестрата й.
Колин се бе усмихнал на родителката на бъдещата си съпруга и беше отвърнал.
— Госпожо, дъщеря ви много прилича на вас. Тя има късмет, както и аз. Трябва да се оженя по сметка, госпожо, нямам друг избор. Оказа се обаче, че дъщеря ви надмина и най-оптимистичните ми очаквания. Ще се грижа добре за нея.
— Гласът ви се лее като мед, господине, и ще ми бъде много приятно, ако и в бъдеще това е така. Сега чуйте внимателно какво ще ви кажа. Джоан е мъжкарана. Трябва да намерите начин да ограничите лудориите й, защото тя е истинска майсторка в тази област. Всички го знаят. Братята й винаги са приветствали нейните щуротии, защото са пълни идиоти по отношение на женското благоприличие. А отсега нататък нейното държане ще бъде ваша отговорност. Освен това тя чете. Да, говоря ви самата истина, защото чувствам, че трябва да го направя. Тя чете — богатата вдовица си пое дълбоко въздух — дори трактати и дебели томове, които са събирали прах от години. Нямам вина за този неин недостатък. За него отново са виновни братята й, които не са й показали как е редно да се държи.
— Наистина ли чете, уважаема госпожо? Казвате дебели томове и други такива книги?
— Точно така. Не си прави труда дори да прикрива книгите под стола, ако в стаята влезе някой господин. Това си е направо предизвикателство и когато се опитам да я смъмря, тя се смее. Какво мога да направя? Ето, казак ви истината. Джоан може да страда много, ако решите, че характерът й е твърде необичаен, за да се ожените за нея.
— Както казахте, това ще бъде мой проблем, мила госпожо. Ще се постарая да чете само книги, които считам подходящи за една млада съпруга.
Графинята вдовица му се усмихна.
— Това е превъзходно! Освен това ми е особено приятно, че не говорите с произношението на някой невеж шотландски варварин.
— Аз съм учил в Англия, госпожо. Баща ми смяташе, че шотландските благородници трябва да говорят безупречно езика на краля на Англия.
— О, баща ви е бил мъдър човек. Вие сте граф, както разбрах. Седми граф, което ще рече, че титлата ви е прилично стара. Не одобрявам новоизлюпените аристократи. В действителност те са парвенюта, а си мислят, че са равни с нас, потомствените благородници, което разбира се, абсолютно не е вярно.
Той кимна. Нито за миг не бе престанал да я гледа сериозно. Разпитът продължи, докато Синджан не се втурна задъхана в стаята и каза:
— Нали е красив и ужасно умен, майко?
— Мисля, че е подходящ, Джоан — каза графинята, като се обърна с лице към дъщеря си. — И най вече, че се появи навреме, за да те спаси от злочестата съдба на стара мома, слава Богу. Ако беше грозен, недъгав или с противен характер, колкото и да исках да му откажа — макар че такъв рядък шанс не бива да се изпуска, защото с всеки изминал ден остаряваш и все по-малко мъже ще те искат за съпруга — нямаше да мога, защото обстоятелствата налагат да се ожениш. Да, така стана добре. Той наистина е красив, въпреки че е доста мургав. Прилича на Дъглас. Странно, нито ти, нито Александра имате нещо против това. А сега, Джоан, не трябва да позволиш нито на него, нито на себе си да се превърнете в мърлячи като всички шотландци, когато отидете на онова място. Радвам се, че си го довела вкъщи. Ще го посещавам всеки ден и ще му разкажа всичко за Шербрукови. Ще му разясня какви са задълженията му към теб и към нашето семейство.
— Ще бъда очарован, госпожо — каза Колин.
Всичко мина великолепно, беше помислила Синджан, докато се опитваше да се успокои. Когато Финкъл й докладва, че майка й е нахлула внезапно при Колин, едва не припадна от страх. Видя, че той се смее доволно на собствената си съобразителност и се наведе да го целуне.