— Добре се справи с нея. Благодаря ти.
— Просто я изтърпях, това е всичко. Освен това я засипах с комплименти, което явно й хареса.
— Няма съмнение, че е така. Нито Дъглас, нито Райдър имат навика да я ласкаят. Това й липсва. Ти добре се справи. Колин,
Вече бяха в каретата. Искаше да го целуне, но се страхуваше да наруши съня му. Но нищо, пред тях имаше много време. Докато пресекат Лейк Дистрикт, преди още да са стигнали Шотландия, тя най-после щеше да бъде негова. Имаше и план как точно да стане това. Едно момиче не може да избяга с любимия си и да остане недокоснато. А тя щеше да се постарае много добре да бъде докосната. Бракът, който по-късно щяха да сключат в Шотландия, щеше да бъде само една формалност.
Синджан плъзна ръка под одеялото и погали неговата здрава, жилеста, властна ръка. Помисли си за жена му, която беше вече мъртва. Нищо повече не го бе питала за нея и нямаше да го попита, ако той сам не пожелае да й каже нещо за своята първа съпруга и за това как е умряла. Синджан се зачуди как ли се е казвала.
Чудеше се още дали някога да му каже, че е научила от Дъглас за писмото много преди да отиде при него в стаята. Дори го беше прочела два пъти. Поспори съвсем кратко с брат си, защото от една страна знаеше, че той се тревожи за нея, а от друга — ако съвсем не се възпротивеше, той щеше да се усъмни. Накрая двамата постигнаха съгласие. Тя отстъпи пред настояването бракът да се отложи до изясняване обвинението в убийство. През пялото време обаче тя беше твърдо решена да избяга с Колин още същата нощ. Може би някой ден, в неясното бъдеще, Колин щеше да разбере, че всъщност тя внимателно бе довела нещата дотам, че той да направи предложението да избягат вместо нея.
Съжаляваше, че й се налага да мълчи, въпреки че й се искаше да каже истината. Тя обаче знаеше, че мъжете ненавиждат да бъдат водени за носа и мисълта, че една жена може да ги командва, ги хвърля в истинска ярост. Щеше да пощади мъжката му гордост, поне докато се възстанови напълно. Или може би докато я обикне… Като си помисли какво би станало, ако му кажеше истината, тя видя неясното бъдеще откъм мрачната му и нерадостна страна.
ПЕТА ГЛАВА
— Отиваме в Чипинг Нортън. Ще отседнем в Белия елен — каза Синджан на Колин, когато видя, че се размърдва. — Ще бъдем там след около час. Как се чувстваш?
— Ужасно съм изморен, по дяволите.
Тя го потупа по рамото и рече:
— Прозвуча така, сякаш не ти достигат сили дори да излееш яда си от умората. Съвсем нормално е да си изтощен, след като трябваше да се приготвим толкова набързо и да положим огромни усилия да се измъкнем незабелязано. Не се тревожи. В Шотландия ще сме след шест дни, в най-добрия случай. Имаш достатъчно време да се възстановиш.
В каретата беше тъмно и Синджан не забеляза раздразнението в очите му, предизвикано от усещането за безпомощност, от ограбената мъжественост и от факта, че е като дете в ръцете на бавачката си, само че тази бавачка беше едва деветнадесетгодишна. Той изсумтя.
— Защо, за Бога, си избрала точно Белия елен?
Тя се изхили на глас. Съвсем неочаквана реакция от една бавачка, помисли си с изненада Колин.
— Заради историите, които дочух един ден Райдър и Дъглас да разказват на Тайсън и от които той — съвсем естествено за човек като него, който смята да надвие църковните одежди — се ужаси. Разбира се, Райдър и Дъглас умряха от смях.
— И никой от тях ли не подозираше, че ти, невинна дъщеря и сестра, подслушваш?
— О, не — заяви тя, махна с ръка и се усмихна. — Изобщо нямаха представа. Научих се още седемгодишна да послушвам майсторски, Имам усещането, че ти знаеш всичко за Белия елен и за многобройните любовни вечери, които младите джентълмени прекарват там.
Колин замълча.
— Спомняш ли си твоите тайни любовни срещи?
— Да, в общи линии. Там се срещах с жената на един от професорите си. Казваше се Матилда и косата й беше толкова руса, че направо изглеждаше бяла. След това ходех там с една келнерка от Горящия делфин в Оксфорд. Беше ненаситна дивачка и обичаше пухените постелки на Белия елен. После се сещам за Керис — някакво измислено име, но това няма значение. Беше червенокоса.
— Може би ще бъдем в същата стая или стаи. Може би ще наемем цялата страноприемница, за да не пропуснем някоя възможност, така да се каже. Един символичен жест към твоите младежки лудории.
— Ти въобще не отговаряш на всеобщата представа за девица, Джоан.