Монологът й беше прекъснат от леко похъркване. На Синджан не й оставаше нищо друг освен да се присмее сама на себе си. Всичките й сантиментални излияния бяха отишли на вятъра — отправени към нея самата, гардеробчето и един заспал мъж. Приближи се тихо до леглото и го погледна. Той е неин, помисли тя, целият е неин и никой не може да й го отнеме. Дори и Дъглас! Бил убил жена си! Това си е чиста глупост. Докосна нежно челото му. Беше студено. Треската отдавна бе преминала, но той все още беше изтощен. Тя се намръщи, наведе се и го целуна.
Никога досега, през своя деветнадесетгодишен живот, Синджан не беше спала в едно легло с друг човек. Да не говорим пък за мъж, който е огромен и хърка. Мъж, който в нейните очи изглеждаше толкова съвършен, че й се искаше да прекара остатъка от нощта като му се любува, милва и целува. И все пак, всичко беше странно. Е, трябваше да свиква. Дъглас и Алекс, както и Райдър и Софи, винаги спяха на едно легло. Същото правеха всички женени хора. Разбира се родителите й бяха изключение. Но, в интерес на истината, и тя не би се съгласила да спи в едно легло с майка си. Вмъкна се в леглото и дори на педя разстояние от него усети топлината на тялото му.
Легна по гръб и с протегната ръка потърси неговата. Но вместо ръката му, докосна тялото му. Беше гол. Кожата му бе гладка и гореща. Намери сили обаче да отлепи ръката си. Знаеше, че не е честно да се възползва от съня му. Вплете пръсти в неговите. И изненадващо сама заспа скоро след това.
Събуди се изплашена. Слънчевите лъчи вече нахлуваха в стаята през тесния ромбовиден прозорец. Явно денят отдавна бе настъпил. От друга страна, това беше добре, защото Колин се нуждаеше от здрав сън, за да възвърне силите си, и леглото беше за предпочитане пред друсането в каретата. Остана известно време в леглото. Осъзнаваше прекрасно, че той е до нея и дълбоко спи. Видя, че раменете му са открити. Бавничко, макар да знаеше, че не бива да го прави, тя се извъртя и го погледна. Беше изритал одеялото в краката си и лежеше гол-голеничък пред очите й, огрян от ярката слънчева светлина. Никога преди това не бе виждала гол мъж. Реши, че е точно толкова красив, колкото и бе предполагала, че е. Но беше болезнено слаб. Заразглежда корема му, слабините и почти скритата му в черното окосмяване мъжественост. Краката му бяха дълги и стройни, покрити с черни косъмчета. Беше повече от красив. Беше великолепен. Дори ходилата му бяха изящни. Когато най-сетне си наложи да отмести очи от слабините му, почти заслепена от тяхната прелест, тя запримига в недоумение срещу бялата превръзка върху дясното му бедро.
Разбира се, не можеше само треската да бъде причина за продължителното му боледуване. Сети се, че предната вечер го бе видяла да куца. Значи е бил ранен. Ядоса се на себе си и се разтревожи. Беше глупаво от нейна страна да не се досети, че треската и изтощението му не са били случайни. Защо, по дяволите, не й беше казал за това? Тя се измъкна от леглото и нахлузи роклята си.
— Ах ти мерзавецо — каза шепнешком, но не и съвсем нечуто. — Аз съм твоя съпруга и трябва да имаш доверие в мен.
— Още не си моя жена. Какво си заопявала?
По страните му беше набола брада, косата му бе разрошена, но очите гледаха внимателно и бяха толкова тъмносини, че тя за миг замълча и се отдаде на насладата да ги съзерцава.
Колин забеляза смъкнатото одеяло и разголеното си тяло, но спокойно й каза:
— Джоан, моля те да ме завиеш.
— Няма да го направя, преди да ми кажеш какво ти се е случило. Защо е тази превръзка?
— Причината за окаяното ми състояние е, че ме раниха с нож и аз като пълен глупак не потърсих лекар. Не исках да го научиш, защото си представях как с голи ръце ще разпердушиниш на парчета цял Лондон, за да изнамериш злодея и да ми поднесеш главата му на тепсия. Но вече не сме в Лондон и няма значение дали го знаеш или не. Вече не си застрашена от опасностите, които сама можеше да си навлечеш.
Синджан го гледаше безмълвно. Той беше прав. Нямаше и капка съмнение, че само да беше разбрала за нараняването му, и щеше да побеснее. Усмихна се и попита:
— Трябва ли да се смени превръзката?
— Мисля, че да. Конците трябва да се извадят утре или вдругиден.
— Добре — каза тя. — Бог ми е свидетел, че имам опит с всичките деца на Райдър.
— Брат ти? Колко деца има той?
— Наричам ги неговите ненагледни. Райдър обича да спасява деца от беди и опасности и да ги подслонява в Брендън Хауз. Сега там има около дванадесет, но човек никога не знае кога ще пристигне нов обитател или пък кога някое дете ще замине да живее при новото си семейство, което Райдър е подбрал много внимателно. Човек едва сдържа сълзите си, когато види някое детенце, пребито жестоко от своя баща пияница или просто изоставено на улицата от насмукалата се с джин майка.