— От тук — каза той и ги поведе по тесния коридор, който миришеше на плесен, а прашният въздух напълни носовете им. Влязоха през единствената врата в стая, която само от любезност би могла да се определи като елегантно мизерна.
— О, Господи — каза Синджан, оглеждайки стаята. — Има хубаво разположение, Колин, но трябва да купим нови пердета, нови килими… Божичко, тези сигурно са осемдесетгодишни. Само погледни столовете — тапицерията им направо е изгнила.
— Млъкни!
— О, Дъглас, съжалявам. Плановете ми като господарка на дома не те интересуват, нали? Заповядай, седни. Както казах, добре дошли в новия ми дом. Колин ми каза, че къщата е на двеста години.
Дъглас погледна Колин и го попита:
— Добре ли си вече?
— Да.
— Заклеваш ли се, че си напълно здрав и си възстановил силите си?
— Да.
— Мили Боже! Проклет да си — Дъглас се нахвърли върху него и го сграбчи за врага. Колин не беше толкова глупав и бе готов да посрещне нападението. Паднаха на пода, от избелелия килим се вдигнаха облаци прах, започнаха да се търкалят като ту Дъглас, ту Колин вземаше надмощие.
Синджан погледна към Райдър, чиито прелестни сини очи се бяха присвили, изпълнени с ярост.
— Трябва да сложим край на това. И преди се е случвало. Ако не беше толкова опасно, щях да го приема за лоша мелодрама. Ще ми помогнеш ли? Това е недопустимо. Би трябвало да се държите като цивилизовани джентълмени.
— Забрави за цивилизацията. Ако твоят съпруг извади лошия късмет да повали Дъглас, тогава ще се намеся.
Синджан извика.
— Спрете! По дяволите!
Призивът й остана без видим ефект.
Тя панически се огледа. Търсеше някакво оръжие. Уви, нямаше нито поставка за чадъри, нито някоя друга разсъхнала се мебел, която би могла да използва, за да цапардоса с нея Дъглас по главата. Случайно погледът й попадна на това, което й трябваше. Внимателно вдигна малката табуретка, която едва се забелязваше зад канапето и я стовари с всичка сила върху гърба на Дъглас. Той изрева, рязко се изправи и впи поглед в сестра си, която сега беше вдигнала табуретката над главата си.
— Да не си посмял да го докоснеш, Дъглас. Ако го направиш, кълна се, че ще строша твърдоглавата ти кратуна.
— Райдър, погрижи се за ненормалната ни сестра, докато аз убия този жалък кучи син.
Но това нямаше да го бъде. Тежкото дишане, ругатните и сумтенето внезапно бяха прекратени от оглушителен изстрел на пушка. Той прозвуча в затвореното помещение мощно като топовен гърмеж.
Енгъс стоеше на прага с една стара, още димяща пушка в ръце. Огромна дупка зееше на тавана.
Синджан изтърва табуретката, която падна с трясък на пода. Погледна дупката и опушения черен таван около нея и се обърна към Дъглас.
— Достатъчно ли е голяма зестрата ми, за да поправим поне това?
ШЕСТА ГЛАВА
Стиснал здраво пушката, Енгъс стоеше в ъгъла на гостната, без да помръдне. Продължаваше да е нащрек, въпреки че вече бе оповестил намерението си.
— Простете, уважаеми господа, но Нейно благородие е вече Кинрос и въпреки че сте нейни братя, ако се наложи да гръмна някого, това ще е един от вас. Освен това сте англичани тузари, от което още повече ме сърбят ръцете.
Така е, установи Райдър, след като прецени положението, което съвсем не беше благоприятно за него и за Дъглас.
Колин и Синджан се настаниха един до друг на канапето с протрита и избеляла сива брокатена дамаска. Райдър и Дъглас седнаха срещу тях на два също толкова протрити стола. Подът между четиримата беше гол. Тишината в стаята беше изненада за всички.
— Оженихме се в „Гретна Грийн“ — наруши мълчанието Синджан.
— Друг път сте се оженили — отвърна Дъглас. — Дори ти, Синджан, не си толкова глупава, че да не се досетиш, че най-напред ще ви потърся там. Затова сигурно сте отишли на друго място.
— Грешиш. Знаех, че ще си помислиш точно това и ще тръгнеш направо за Единбург, за да откриеш преди нас къщата на Колин. Както виждаш, много добре те познавам, Дъглас.
— Това няма нищо общо с нашите намерения — каза Райдър. — Идваш ли си с нас у дома, малчо?
Колин повдигна въпросително черната си вежда.
— Малчо? Вие наричате малчо лейди Ешбърнхам, моята съпруга?
Синджан се намеси, като го потупваше по ръката — така, както според нея успокояват всички съпруги мъжете си.
— На братята ми им трябва време, за да свикнат с промените. Райдър ще бъде съвсем различен след година-две.
— Това съвсем не ме забавлява, Синджан.
— И мен. Аз съм омъжена. Колин е моят съпруг. Със сигурност тези проклети Макферсонови са автори на анонимното писмо до Дъглас, в което обвиняват Колин, че е убил жена си. Те са страхливци и мошеници и са решили да унищожат Колин на всяка цена. А какво по-добро начало от това да попречат на брака му с мен?