Колин я гледаше слисан. Тя направо го плашеше. Беше споменал Макферсонови пред нея един единствен път, а тя моментално навърза цялата история. Разбира се, той мълча почти три дена през които тя имаше достатъчно време да обмисли и подреди всичко което беше научила. Слава Богу, че не знаеше все още историята отначало до край.
В стаята влезе една много дебела жена с голяма червена престилка, която се спускаше направо от огромното деколте на черната й рокля чак до колената. Тя приветливо се усмихваше.
— О, вие сте тук, господарю. Най-после се завърнахте у дома. И тази сладка малка дама ще ви бъде съпруга? — тя направи реверанс, като включи в него и престилката СИ.
— Здравей. Как се казваш?
— Агнес, мила госпожо. Тук сме двамата с Енгъс. Върша всичко, което той не върши, а това значи — почти всичко. Вижте дупката на тавана! Моят Енгъс винаги се справя отлично с работата си. Някой от вас гладен ли е?
Всички в хор отговориха утвърдително и Агнес излезе. Енгъс не беше помръднал от мястото си в ъгъла и продължаваше здраво да стиска пушката пред гърдите си.
Чак сега Колин усети, че мълчи като ням. Той се изкашля. Намираха се в неговия дом, в края на краищата.
— Господа, желаете ли коняк?
Райдър кимна, а Дъглас отново сви юмруци и каза:
— Да. Добър контрабанден френски коняк, нали?
— Естествено.
Е, добре. Това вече е нещо, помисли Синджан, отдъхвайки си за миг. Мъже, които пият заедно, не могат да се бият — поне докато чашите са в ръцете им. Разбира се, можеха да ги захвърлят, но тя никога не беше виждала нито Райдър, нито Дъглас да правят това.
— Как са Софи, племенниците ми и останалите деца?
— Всички са добре с изключение на Еми и Теди, които се боричкали в плевнята, когато една бала слама се разместила и се стоварила с цялата си тежест върху тях. Слава Богу, няма счупени кости.
— Предполагам, че Джейн добре им се е накарала.
Джейн беше директорката на Брендън Хауз или Лудницата, както Синджан наричаше красивата триетажна къща, която се намираше на сто ярда от Чедуик Хауз — дома на Райдър, Софи и малкия им син Грейсън.
— О да. Джейн изпадна в дива ярост и заплаши, че ще им изтегли ушите и ще ги остави на хляб и вода щом им изчезнат синините. Мисля, че точно така ще направи, само че с буца мармалад към хляба. Софи целуна и двамата и също им се скара.
— А ти какво направи, Райдър?
— Само ги прегърнах и им казах, че ако още веднъж направят такава глупост, много ще им се разсърдя.
— Страшна закана — каза Синджан и избухна във весел смях. Тя стана и отиде при Райдър, наведе се, прегърна го силно и каза. — Толкова ми липсваше.
— Проклет да съм, малчо, страшно съм изморен. Дъглас ме измъкна от леглото, а Софи беше толкова топличка, толкова ми беше трудно да я оставя. На всичко отгоре брат ми настояваше да яздим сякаш самият дявол ни гони но петите. Каза, че ще те надхитри. Перчеше се, но ти спечели, нали?
— Заповядайте коняка си, милорд.
— Аз не съм лорд, Кинрос. Втори син в семейството съм, така че просто съм Благородие, въпреки че намирам това за много смешно. Наричай ме просто Райдър. Ти си ми зет, поне докато Дъглас реши дали ще те оставим жив. Не го взимай толкова присърце. Неотдавна Дъглас дълго мисли върху това дали да убие братовчед ни Тони Периш — наричаше го калпав педераст — но накрая се отказа:
Енгъс малко се отпусна.
— Тогава положението беше съвсем различно, Райдър.
Енгъс бързо се върна към бойната си готовност.
— Вярно, но Синджан е омъжена за него, Дъглас, няма мърдане. Знаеш, че тя не е от хората, които вършат половинчати работи.
Дъглас изпсува.
Енгъс пак се отпусна малко, защото знаеше, че псувните помагат на мъдрите мъже да излеят гнева си. Колин отиде до Дъглас и му подаде чаша коняк.
— Колко време смятате да останете? Не ме разбирайте погрешно. Като мои зетьове, сте добре дошли! — и останете, колкото искате, но къщата е оскъдно мебелирана и сигурно няма да ви е много удобно.
— Кои са Макферсонови? — попита Дъглас.
Колин отвърна сравнително спокойно.
— Родът им враждува с моя в продължение на няколко поколения. Всичко е започнало някъде около 1748 година, след битката при Кулоден. Тогава се проляла кръв, защото господарят на рода Макферсон откраднал любимия жребец на дядо ми. Враждата най-накрая бе прекратена, когато аз се ожених за дъщерята на сегашния земевладелец — Фиона Дахлинг Макферсон. Когато преди около шест месеца тя умря при загадъчни обстоятелства, баща й не ме обвини. Най-големият й брат Робърт обаче е зъл, неразумен, алчен и безскрупулен. Когато братовчед ми ме посети в Лондон, ми каза, че Макферсонови, предвождани от това копеле Робърт Макферсон, са нахлули в земите ми и са убили двама от моите селяни. Джоан е права. Почти е вероятно някой от тях да е написал писмото. Единственото, което недоумявам, е откъде са разбрали къде се намирам и кой от тези сополиви страхливци е успял да измисли такъв коварен план.