— Защо по дяволите, я наричаш Джоан? — понита Райдър.
Колин запримига.
— Така се казва.
— От години не се казва така. Името й е Синджан.
— Това е прякор за мъж. Не ми харесва. Тя е Джоан.
— Мили Боже, Дъглас, все едно слушам Майка.
— Вярно — съгласи се Дъглас. — Синджан ще го склони да я нарича с името, с което всички ние я наричаме. Да се върнем към Макферсонови. Не искам сестра ми да бъде в опасност. Няма да позволя това.
— Тя може да е твоя сестра — каза Колин много тихо, — но е моя съпруга. Ще бъде там, където съм аз. И ще прави това, което аз й наредя. Ще я пазя от неприятности и тревоги. Не се безпокой — той се обърна към Синджан. На фона на меката следобедна светлина се забелязваха искрите в очите му, но лицето и гласът му бяха напълно спокойни. — Нали така, скъпа?
— Да — отговори тя, без да се двоуми. — Веднага ще отпътуваме на север към замъка Вер. Добре ще се грижа за Колин, не се притеснявайте.
— Ни най-малко не се притеснявам за този крадлив кучи син — изкрещя Дъглас. — За теб се тревожа, по дяволите.
— Много мило от твоя страна, Дъглас, и това е напълно обяснимо, защото ти ме обичаш.
— Така ми се иска да те напердаша по задника.
— В бъдеще само аз ще я пердаша — заяви Колин. — Още не вярва, че това може да й се случи, но ще повярва.
— Струва ми се — произнесе бавно Райдър, като местеше очи от сестра си към Колин и обратно, — да, струва ми се, че си си намерила майстора, Синджан.
— О, да — каза тя, като се направи, че не е разбрала намека. — Той е моят жених, моят другар за цял живот. Дълго го чаках и най-накрая той ме намери — тя се приближи към бъдещия си съпруг, който стоеше до камината с чаша коняк в ръка. Сложи ръце на гърдите му, наклони се към него и го целуна по устните.
Дъглас изръмжа, а Райдър, скъпият благословен Райдър, се изсмя.
— Е, добре, вече не си малчо — каза Райдър. — Бих изпил още един коняк, Колин. Синджан, дръж си ръцете по-далече от любимия, за да му спестиш поредния вероятен бой с Дъглас.
— Още нищо не е решено — каза Дъглас. — Много съм ти обиден, Синджан. Можеше да ми се довериш, да разговаряш с мен. А вместо това ти се измъкна от къщи като долна крадла.
— Но, Дъглас, аз бях разбрала твоето становище. Знаеш, че уважавам мнението ти. Истината обаче беше, а и е такава, че Колин няма никаква вина. Освен това той спешно се нуждае от моите пари и не може просто да чака някакво изясняване, което може би никога няма да се изясни. Много се безпокоях, защото и вие, и парите ми останахте в Лондон. Но вече, слава Богу, не е така. Радвам се, че дойдохте — макар че вие не сте били щастливи, когато сте пристигнали. Но сега можете да уточните на място всичко с Колин.
— Джоан — каза тихо Колин. — човек не говори за толкова важни неща по този начин. Поне не в присъствието на дама тук, в гостната, при такива странни и необичайни обстоятелства.
— Дупката на тавана ли имаш предвид?
— Много добре знаеш какво имам предвид.
— Но защо пък не? Става въпрос за моята зестра, а ти си моят съпруг. Нека уточним поне това.
Дъглас не се въздържа и избухна в смях.
— Мисля — каза Райдър, — че този смях е гаранция, че кожата ти ще остане здрава, Колин. Синджан, ти излез, а господата ще се заемат с финансовите въпроси.
— Добре. И не забравяй наследството ми от леля Маргарет, Дъглас. Веднъж ми беше казал, че ми е завещала цял куп пари, които трябва да получа, след като се омъжа.
— Все едно, че сме женени, Колин.
Той се обърна с лице към нея в мрачния господарски апартамент, който се намираше в дъното на също толкова мрачния коридор на втория етаж на къщата на Кинросови. Гореше един единствен свещник, който Колин държеше в ръце. Той го постави на очуканата масичка, където някога баща му държеше приборите си за бръснене, поклати глава и каза:
— Знам, че трябва да се преструваме на женени и имам намерение да правя точно това, докато братята ти са тук. Ще спя заедно с теб в това легло, което — както виждаш — е достатъчно голямо, за да побере цял полк. Но няма да пускаш ръце, Джоан, иначе ще ти се разсърдя.