— Никак не ми харесва всичко това — гласно обяви той. — Не те бива да хитруваш, Синджан. Освен това си лоша актриса и…
Точно в този момент в кухнята влезе Агнес и Синджан затвори очи от облекчение. На тримата мъже им бе дадено бързо да разберат, че са излишни, а на всичко отгоре са изцапали и масата с кръв. Горката млада господарка била ранена, а те се перчели като три петела пред една единствена кокошка.
Десет минути по късно Синджан лежеше в леглото в господарските покои, завита с три одеяла. Колин седна до нея. Беше замислен.
— Братята ти подозират, че всички тези стонове и прилошавания са били преструвка. Така ли беше?
— Да. Трябваше да направя нещо. Исках да припадна, но нямаше да ми повярват. Съжалявам, Колин, направих всичко, което можах. Не можем да им кажем истината. Само да се усъмнят и няма да си тръгнат оттук, освен ако не те цапардосат по главата и ме отвлекат. Не можех да го допусна.
Той се засмя, въпреки че беше изненадан от дързостта й.
— И ми се извиняваш, защото стреляха по теб и ти се опита да заблудиш братята си? Не се тревожи. Включвам се в играта. Почини си, докато поговоря е тях. Съгласна ли си?
— Само ако ме целунеш.
Той се наведе и я целуна — със същата бегла целувка както в черквата, все едно, че целуваше леля си или собствената си сестра, стига да имаше такава.
Синджан не спеше, когато Колин влезе в спалнята. Беше уплашена и разтревожена и затаи дъх. Той се приближи до леглото и се вгледа в нея. В ръката си държеше свещник.
— Посиняваш. Поеми си дъх.
Тя издиша със свистене въздуха, който беше задържала в гърдите си и каза:
— Май забравих, че трябва да дишам.
— Как е раната?
— Добре. Усещам я малко да пулсира. Мисля, че вечерята мина добре. Ти как смяташ?
— Не можеше да бъде по-добре, след като братята ти се редуваха един след друг да разглеждат бузата ти. Но поне Агнес сервира великолепна вечеря.
— Всичките ми пари вече в твои ръце ли са?
Според Колин въпросът беше съвсем неуместен, но въпреки това той кимна.
— Дъглас изготви кредитно писмо на мое име. Освен това утре ще се срещне с управителя на Шотландската банка. Ще се погрижи неговият адвокат да ми изврати цялата информация, която ще ми трябва за бъдещите финансови сделки, както и отчет за състоянието на капиталовложенията ти. Всичко е уредено. Благодаря ти Джоан.
— Успях ли да задоволя очакванията ти? За моето богатство?
— Бих казал дори, че си повече от подходящата богата наследница. Само завещаните от леля ти Маргарет пари те правят една от най-богатите млади английски дами.
— Какво ще правиш сега, Колин?
Той остави свещника и седна до нея.
— Студено ли ти е?
Нежно погали с пръсти гладката кожа около зачервената, драскотина.
— Много съжалявам за това. Трябва да поговорим по този въпрос. Надявам се, че куршумът е бил предназначен за мен, а ти, си се оказала, на пътя му в последния момент.
— Добре, но аз съвсем не искам да се надявам да е било така! Не искам да има някой, който се опитва да те убие. От друга страна, не искам и мен да убият — тя замълча, сбърчи чело и се вглъби в себе си.
— Какво има?
— Ами твоята рана. Ако не е било само обир? Ако е било един от всичките опити да те убият?
Той поклати глава.
— Недей да ставаш толкова мнителна. Лондон е отвратителен град, в интерес на истината, и аз въобще не се намирах в някой първокласен квартал, когато това стана. Не, това си беше просто един дребен престъпник, който търсеше начин да напълни кесията си, и случайно ме бе набелязал за жертва. Нищо повече. А сега, искаш ли да те любя? Все пак това е първата ти брачна нощ.
Само така мислите й ще се втурнат в друга посока, помисли Колин и погледна новата си невеста. Беше облякла бяла ленена нощница, която нямаше нищо общо е прелъстителния тоалет на една младоженка, и която стигаше едва ли не до брадичката й. Дългата й разрошена коса падаше свободно почти до средата на гърба й, а няколко къдрици се виеха върху раменете й. Той взе косите й в шепи и ги поднесе към лицето си. Косата й беше мека, гъста и ухаеше на жасмин.
— Толкова много цветове — каза той с пълното съзнание, че сега — след като вече не й се налага да бъде смела и жертвоготовна, за да го спаси — тя изпитва боязън от предстоящите събития. Знаеше, че ако преди й бе позволил, беше твърде вероятно тя сама да съблече дрехите си, да го намести да легне по гръб и сама да свърши всичко. И щеше да го направи единствено за да го защити и да му даде своите пари. Беше мила, откровена, решителна и по-умна, отколкото беше необходимо. Трябваше да бъде строг с нея — тя вече беше негова съпруга — защото иначе можеше да добие власт над него, а това той никога не би допуснал. Въпреки всичко не можеше да си представи как я заключва в някоя от плесенясалите стаи на кулата.