Извади голям късмет, че я откри. Нямаше никакво съмнение. После помисли за куршума, който бе улучил каменната плоча на паметника и отчупил парчето, което я бе наранило. Какво щеше да стане, ако парчето олово беше улучило нея? Или пък каменният къс се бе забил в окото й? Той прогони тези мисли. Това не се беше случило. Възнамеряваше да се погрижи за нейната безопасност веднага щом братята й си тръгнат утре сутринта. Малко след тях и те двамата щяха да отпътуват за Вер. Замъкът беше единственото място в Шотландия, където можеше да бъде спокоен, че не я заплашва никаква опасност.
Той се наведе и я целуна. Тя трепна и леко отвори устните си, но той не прие поканата. Продължи нежно да я целува, като галеше с език долната й устна. Спря да я целува, чак когато усети, че тя започва да се отпуска. Не искаше още да я докосва. Отново напълни шепите си с гъстите й къдрици и зарови лицето си в тях. После повдигна глава и каза:
— Много си хубава, Джоан, наистина си много хубава. Бих искал да те видя цялата.
— Не ти ли стига лицето ми засега?
— Искам изцяло да се насладя на прелестта ти — но се досети, че е пропуснал да запали камината. Щеше да му достави голямо удоволствие да я гледа до насита, легнала по гръб гола в леглото, но тогава тя щеше да се простуди. А това не биваше да става. Вместо това й помогна да изхлузи нощницата си през главата, бутна я внимателно да легне назад и я зави до кръста. Искаше да гледа, да докосва и да целува гърдите й.
— Нека да те огледам.
Но на Синджан това не й хареса. Тя покри с ръце гърдите си. После разбра, че постъпва глупаво и моментално изпъна ръце покрай тялото си. Той беше напълно облечен, а тя лежеше чисто гола пред него. Тя почти губеше контрол над себе си, а той се владееше напълно. Това никак не й харесваше.
Колин се изправи и се загледа в гърдите й. Гледаше ги, без да ги докосва.
— Много са хубави — само отбеляза той, без да дава израз на възхищението си. Беше изненадан, че са толкова големи. Тя ходеше като момче, стъпваше игриво без никакво кокетство, не полюляваше предизвикателно ханшове като жена. Но гърдите й наистина бяха прекрасни — едри и стегнати, с нежни тъмнорозови зърна.
— Колин?
— Това плахо гласче действително ли е на жената, която искаше да ми смъкне панталона, за да бъде с мен още в мига, в който напускахме Лондон?
— Да, но сега не ми харесва. Различно е. Вече нямаме причина да го правим. Още повече, че ти ме зяпаш.
— Доколкото си спомням, ти също се беше опулила в мен, само че завивките ми бяха смъкнати до глезените. Тогава ти ме гледа до насита, нали? И беше напълно облечена, докато го правеше, нали?
— Отначало не. Първо бях с нощница.
— Но не ме зави, докато не ти омръзна да ме гледаш…
— Говориш глупости, Колин. Можех да си те гледам още часове наред.
Той не намери остроумен отговор на обяснението й и предпочете да замълчи. Наведе се и без да я докосва, нежно пое с устни връхчето на едната й гърда. Помисли, че ще се опита да го отблъсне, но тя само потръпна и повече не помръдна.
— Какво правиш, Колин? Това е…
Той опари лицето й с топлия си дъх и тя остана с отворена уста на средата на изречението.
— Това е моята прелюдия — каза той и отново наведе глава да продължи приятното си занимание. Ноздрите му се изпълниха с нейния аромат и той започна да я целува още по-настойчиво.
— О, Боже, Колин, това усещане е много особено.
— Така е. Надявам се, че ти приятно.
— Не знам. Може би. Не, приятно не е точната дума… О, Боже…
Той много внимателно пое гърдата й в ръката си и я поднесе към устните си. Когато вдигна глава, за да я погледне в лицето, забеляза белотата й, която се открояваше върху тъмната му кожа. Бяха толкова различни.
Може би нямаше да се окаже чак толкова ужасно, че си има съпруга. Искаше да бъде в нея, още сега, още в този миг, но знаеше, че трябва да почака. Знаеше, че жените се нуждаят от насърчаване, най-вече да ги галят между бедрата. Знаеше още, че иска да опита вкуса й, да опознае с устни и език нежната й плът.
За прелюдия това, което бе направил досега, беше предостатъчно. Време беше да пристъпи към същинската работа. Изправи се бързо и застана до леглото. Няколко минути мълчешком и с наслада съзерцаваше своята нова невеста — тази, която не беше желал, но която беше спасила него, рода му и бъдещите поколения на този род. Започна да се съблича с усмивка на устните си, без да отмества погледа си от прекрасните й сини очи — шербруковосини, както беше чул да им казват в Лондон — които сега бяха пълни с очакване и огромно вълнение. Но освен вълнение и очакване, в тях видя и предпазливост, дълбоко загнездена там — дълбоко в очите й, които следяха всяко негово движение. Съблече ризата си, след това седна, за да събуе ботушите си. Не се обърна, докато свали и панталона си. Нито за миг не отмести погледа си. Когато остана чист гол, той се изправи и се усмихна с ръце, отпуснати свободно до тялото.