Той отмести ръката си и я погледна. По лицето й явно бе изписано разочарование. Усмихна се въпреки болката и попита:
— Нали ти харесва? Да продължим ли?
— Може би ще бъде хубаво.
Той се засмя и отново я целуна. Ласката на пръстите му стана по-настойчива, тя простена и той забрави всичко друго освен непреодолимото желание, което избухна в него и над което губеше власт.
Тя, неговата невеста, беше ужасно стегната. Знаеше че трябва да се владее, за да й достави удоволствието, което тя искаше да изпита, но се съмняваше, че подобно нещо е възможно още първия път. Може би най-доброто засега беше да приключат с този първи път по-бързо. Тя постепенно се отпускаше около пръста му, горещата й плът откликваше и той навлезе по-дълбоко. Да, тя се отпускаше, за да го приеме. Той усети соковете й и едва не свърши при представата как прониква дълбоко в нея.
Той простена, потръпна и отново простена. В същия миг Синджан забрави за усещанията, които ласката му предизвикваше в утробата й, и широко отвори очи.
— Колин? Какво има? Да не ти причиних болка?
— Да, но това е чудесно. Джоан, сега мога да дойда в теб. Ти си готова да ме приемеш, въпреки че ще те боли. Трябва да ми вярваш. Ще се движа много бавно. Непременно трябва да проникна в теб. Трябва да го направим, за да има втори път, когато и за теб ще бъде чудесно. Сама ще се увериш. Сега просто ми се довери.
В един миг и последното приятно усещане в нея сякаш се изпари. Тя не откъсваше очите си от него. Беше се настанал между краката й, присвиваше ги в коленете й така, че да му бъде удобно. Беше много голям, беше направо огромен. Тя не можеше да си представи как би могло това да стане.
— Не! — изстреля тя, изпаднала в панически страх. Опря юмруци в окосмените му гърди и натисна, за да го отблъсне от себе си. — Моля те, Колин. Промених решението си. Нека да почакаме, а? Може би по Коледа ще е добре…
Той навлезе в нея. Тя изпищя, отдръпна се и се сви. Той обаче я задържа към себе си и навлезе още малко. Тя се опита да не се съпротивлява и да сдържи виковете си, но беше трудно. Затвори очи, за да не го вижда и да преодолее болката, която стана още по-раздираща. Усети го, че спря да се движи в нея. Дишаше тежко и гласът му трепереше, когато й каза:
— Девствеността ти. Трябва да мина през нея. Недей да крещиш. Мили Боже, съжалявам, скъпа — той се тласна напред, още докато говореше.
Тя нададе сърцераздирателен вик. Той бързо сложи ръка на устата й, за да го заглуши. Беше проникнал в нея. Това не й харесваше. Не й харесваше болката, разкъсването и нахлуването в тялото й. Него не го болеше! О, не, той беше един варварин, който се движи вътре нея, отново и отново, докато изведнъж престана, гърбът му се изви й тялото му застина. Тя отвори очи и го погледна в недоумение. Видя че неговите са затворени главата му е отметната назад, а от гърлото му излизаха стонове, сякаш изпитва адска болка.
Той само простена, сподавил надигналия се в него вик. Заради братята й, предположи тя. След това се отпусна с цялата си тежест. Тя усещаше, че той все още в нея, усети соковете и семето му, усети… не знаеше какво усети. Сигурно болката, която той й причини, но не усещането беше нещо повече от раздиращата пулсираща болка. Той я беше излъгал, когато й казваше да му има доверие. И тя му беше повярвала като първа глупачка. Поне докато той не проникна със сила в нея.
Чувстваше се предадена.
Той дишаше тежко. Главата му бе отпусната до нейната на възглавницата. Тялото му лежеше върху нейното. Тя почувства потта, с която и двамата бяха облени.
Беше й трудно да говори спокойно. Искаше да го удря, да крещи. Въпреки това овладя гнева си и спокойно му каза:
— Това не ми хареса, Колин. Беше ужасно.
Той усещаше сърцето си като чук в слепоочията, не му стигаше въздух. Струваше му се, че гърдите му се пръснат. Чувстваше се безтегловен, празен. Помнеше всеки миг от изливането си като чудесен и несравним с нищо преживяно досега, несравним и с представите и очакванията му… А на нея не й беше харесало. Било ужасно. Не, не можеше да е вярно. Той поклати глава. Сигурно не беше чул добре.
Отне му доста време, за да успокои дишането си. Той мълчеше, а тялото й под неговото не помръдваше. Предположи, че й тежи, но не се отмести. Още беше в нея, вече не толкова дълбоко, но все още потръпваше от наслада и желание при допира с плътта й. Най-сетне намери сили да се надигне на лакти и погледна надолу към жена си.
При това движение отново се плъзна навътре в нея. Тя потръпна от болка и стисна зъби. Той моментално спря.
— Съжалявам — извини се, но всъщност не съжаляваше. Поне не за това, което се случи, защото за първи път в живота си беше изпитал такава наслада. — Твоята невинност е вече минало, скъпа. Вече няма да те боли.