Дъглас първо погледна Райдър, после Колин. После изрева от ярост и с цяло гърло закрещя.
— Ах ти, подъл кучи сине. Ах ти, долен дръвнико. Този път наистина ще те убия, гаден лъжец такъв!
— Не започвайте отново — опита се да ги спре Синджан.
— Ще започнем отново, по дяволите! — заяви Райдър и брадичката му се тресеше от ярост. — Ти си била девствена, Синджан? Ти, която си омъжена за този дивак от колко време? Съвсем омъжена, нали така? Омъжена по всички начини! Добре тогава, как така се оказа, че още си невинна? Този развратен непрокопсаник няма вид на мъж, който ще изчаква някого или нещо.
Синджан омота завивките около себе си и седна в леглото. Колин приличаше на насъскано куче, готово да нападне всеки миг. Беше приведен напред със свити юмруци и с горящи очи като на хищник. Братята й пристъпваха напред, сякаш готови да пролеят кръв.
— Престанете и тримата! — извика тя. Къде беше сега Енгъс с проклетата си пушка? Тя скочи на крака и застана пред братята си. — Само да сте посмели, чувате ли ме? Само да сте посмели!
Но те не й обърнаха внимание, решени да пребият Колин. Тогава тя заговори спокойно и студено. Никога не бяха я чували да говори преди така.
— Сега и двамата напуснете спалнята ми или се заклевам, че никога повече няма да разговарям с вас. Кълна се.
— Не, не можеш да направиш това — каза Дъглас пребледнял.
— Не съзнаваш какво говориш — заяви и Райдър и отстъпи крачка назад. — Ние сме твои братя, ние те обичаме, ние…
— Точно това ще направя. Изчезвайте и двамата. Ще говорим за това сутринта. Изправихме ме на нокти от срам и ако… — гласът й се разтрепери и тя се разрида.
Стана толкова неочаквано, че Дъглас и Райдър се втурнаха към нея Колин вдигна ръка и вече съвсем, успокоен ги спря.
— Не, господа. За нея ще се погрижа аз. Ще разговаряме сутринта. Сега излезте.
— Но тя плаче — каза Райдър слисан. — Синджан никога не плаче.
— Сигурно си и направил нещо, за да плаче, кучи сине…
— Оставете ни сами, Дъглас — Колин обви ръце около Синджан.
Райдър и Дъглас излязоха. Не искаха да го направят, но нямаха друг избор. И двамата неохотно напуснаха стаята, без да престават да ругаят.
Колин не каза нищо. Беше притиснал Синджан плътно до себе си и гледаше, как вратата се затваря зад тях.
— Трябваше да заключа проклетата врата — заяви той, ядосан на себе си. — Това ще ми е за урок. Трябва да взима съответните мерки, щом двамата братя на жена ми я обичат толкова много, че са готови да убия всеки, който я докосне с пръст, ако това не й харесва.
— Ако беше заключил, щяха да издънят вратата. Това нямаше значение. А ти направи много повече от това да ме докоснеш с пръст.
— О, тя говори — възхити се Колин. — Каква величествена гледка. Младоженката внезапно избухва в сълзи и в следващия миг говори с най-спокойния тон, който съществува — той я отблъсна от себе си. Очите й още бяха влажни, но вече не плачеше. Това обаче не го умилостиви. Сграбчи я за раменете и я разтърси.
— Сега ще ти кажа нещо, Джоан, и се надявам никога повече да не ми се налага да го повтарям. Това е моят дом. Ти си моята съпруга. По дяволите, аз съм мъж, а не някакъв сополанко и няма защо да ме защитаваш, като ме криеш зад проклетата си фуста. Разбираш ли ме, госпожо?
Тя се опита да се изтръгне от ръцете му, но той я държеше здраво. Искаше да го удари. Разкрещя се срещу него като обезумяла.
— По дяволите, щяха да те убият! Щяха да те смажат от бой. А ако си отвориш добре очите, ще видиш, че нямам никаква фуста!
— Недей да извърташ! Никога повече да не си посмяла да заставаш пред мен. Разбра ли ме, госпожо? За Бога, може да се окаже наистина опасно и да бъдеш ранена. Та тук е Шотландия — една страна, която е доста по-различна от благовъзпитания рай на юг. Винаги съществува опасност от насилие. Повече няма да допусна да се държиш така безразсъдно. Разбра ли ме?
— Ти не си сополанко, а си глупак на глупаците! Развилнял си се като разярен бик. Това е пълен абсурд! Престорих се, че плача, само за да ги накарам да престанат да разпитват. Както виждаш, сработи безотказно. Какво толкова сбърках?
— До гуша ми дойде! — той се плесна по челото. — Това вече преля чашата на търпението ми, по дяволите! Марш в леглото, Джоан, тресеш се цялата от студ.
— Няма. Отново ще ми причиниш онези ужасни болки. Никак не ми харесва това, Колин. Не искам отново да го правиш. Не ти вярвам.
Той не знаеше какво да направи. Стоеше в средата на мрачната стая с опушени стени, вехти мебели и избелели пердета. Стоеше в една стая със своята съпруга, която му заявяваше, че не може да спи заедно с нея. Беше невероятно. Беше нечувано и невиждано. Освен това тя беше имала наглостта за пореден път да се изтъпани между него и братята й. Беше вбесен. Вече не разсъждаваше логично. За миг се озова до нея и дръпна завивките, с които се бе омотала. Грабна я на ръце и я запокити в леглото.