— Стой там!
След това оправи одеялата, метна ги отгоре й и каза:
— Стопляй се.
— Няма да влизаш отново в мен, Колин. Няма да го допусна. Беше ужасно. Няма да направиш това отново. По дяволите, стой настрана!
Търпението му се изчерпа. Първо братята й, а сега и тя, си позволяваха да го командват. Тя беше негова съпруга и беше крайно време да започне да се държи с нея така, както възнамеряваше да се държи и занапред. Усети, че отново е възбуден. Това му беше достатъчно, за да се нахвърли върху нея. Моментално запуши устата й с ръка и разтвори краката й. Тя се съпротивляваше с всички сили, но не успя да се откопчи. Той се вмъкна между краката й и ги разтвори толкова широко, колкото искаше. След това проникна в нея, но този път по-бавно. Тъй като тя беше още влажна от семето, което беше излял в нея преди, и от собствените си сокове, успя да навлезе без усилие дълбоко в нея. Този път, когато започна да се движи в нея, болката не беше така раздираща, но все пак я болеше, защото плътта й беше наранена отпреди. Въздържа се да не крещи. Последното нещо, което искаше, беше братята й отново да нахлуят в стаята. А това нямаше да бъде никакъв проблем за тях, защото той пак не беше заключил вратата. Понасяше болката със затворени очи и свити в юмруци ръце, отпуснати покрай тялото й. Обърна глава и я навря в дюшека. Повече не помръдна. Той не беше така енергичен, както преди, нито беше груб. Не продължи дълго. Опита се да я целуне, но тя продължаваше да държи главата си обърната встрани. Чу, че дишането му се учести, усети, че тялото му завибрира и потръпва от насъбралото се напрежение. Той се освободи и простена. Когато свърши, не се свлече върху й както преди, но веднага се отдръпна. Тя едва сдържа болезнения си вик. Беше толкова натъртена и разранена, че се съмняваше дали изобщо ще може да се движи. Знаеше, че той се е изправил до леглото и я наблюдава, но това не я интересуваше. Изобщо не я беше еня, че е с разтворени крака. Че лежи гола. Нямаше никакво значение. Всичко беше без значение. Ако пожелаеше, той можеше отново да я обладае и тя не беше в състояние да му попречи. Нека я гледа. Много важно! Той все още не проговаряше. Синджан чуваше дишането му — запъхтяно и забързано.
— Цялата лепна. Искам да се измия.
Той задиша по-спокойно. Господи представяше си колко е оклепана и как лепне, след като три пъти се беше освободил в нея. Въздъхна и се опита да възвърне самообладанието си, като заглуши надигналите се в него угризения и гняв от нелепата ситуация.
— Остани в леглото. Ще донеса вода и хавлия.
Синджан не помръдна. Затвори очи. Това беше нейната първа брачна нощ — смесица от болка и смут, след което в спалнята бяха нахлули Дъглас и Райдър. Обърна гръб на Колин и сви крака към гърдите си. Толкова много й се искаше сега да е онази Синджан, която беше само до преди месец. За онази Синджан всичко беше просто и ясно. Тя умееше да се весели, да се шегува, да мечтае за любов. Само беше погледнала Колин и за миг мечтата й се беше превърнала в реалност. Но за какво всъщност беше мечтала — измислици и фантазии на едно момиче, което изобщо не познава живота. Всичко се беше объркало.
Тази вечер плака за първи път от три години насам.
Колин стоеше до леглото. Чувстваше се точно като развратен кучи син, за какъвто го бе обявил Дъглас. Беше напълно безпомощен пред нея. Тя не плачеше нежно, по женски, а ридаеше — високо и грозно, от дълбините на душата си.
— Добре, по дяволите — каза той, качи се на леглото и легна до нея, като я обви с тялото си. Тя спря да реве и започна да хлипа. Той я целуна по тила. Тя се стегна и рече:
— Моля те, Колин. Не ми причинявай повече болка. Аз наистина не заслужавам да ме наказваш така.
Той затвори очи, когато чу думите й — без съмнение тя беше убедена в правотата си. Вината беше негова, защото се беше държал грубо и недодялано. Беше действал прибързано, облада я три пъти, като последния път съвсем не беше както трябва. А и вторият път не беше особено добре, но поне имаше основание да го направи. Третия път го направи единствено, за да я накаже. Наистина, съвсем не се беше държал така, както подобава.
— Няма — каза той. — И да искам, не мога. Нямам физическа възможност. Заспивай!
За голяма изненада Синджан заспа веднага, щом затвори очи. Спа дълбоко и продължително. Събуди се чак на сутринта, когато Колин я обърна да легне по гръб. Тя потръпна от студения полъх и отвори очи. Той се бе надвесил над нея, в ръката си стискаше хавлиена кърпа.