— Отпусни се и ми позволи да те измия.
— О, не — тя се отдръпна от него и се претърколи няколко пъти в огромното легло, докато стигне другия му край. — Не, Колин, ще се оправя сама. Моля те да излезеш.
Той стоеше и се мръщеше, хванал хавлията в протегната си ръка. Чувстваше се като глупак.
— Много добре — каза най-накрая. Хвърли хавлията към нея и чу как тя плесна, когато се удари в китката й. — Енгъс ще качи в стаята ведра с гореща вода. Изкъпи се бързо, защото и аз искам да се измия, а ти явно нямаш желание да споделиш ваната с мен, което е много жалко, защото вече съм твой съпруг — нещо, което ако си достатъчно честна да признаеш, до неотдавна желаеше повече от всичко на този свят. Ти искаше да се оженим и да имаш моето мъжко тяло. Или може би не в тази последователност?
— Ти като че ли ми се сърдиш — каза тя и дръпна завивките почти до носа си. Беше много объркана. — Това е доста странно, Колин. Ти ми причини болка, не можеш да го отречеш, а сега на всичко отгоре се сърдиш.
— Не се сърдя на теб. Ядосан съм на проклетата ситуация.
На вратата се почука.
— Не мърдай — каза й той през рамо. — Остани завита с одеялата.
Беше Енгъс, а не братята й, готови да се бият. Той внесе две ведра, от които се вдигаше пара.
Колин изля водата в порцелановата вана, вдигна глава и попита:
— Ще можеш ли да дойдеш до тук гола и да се потопиш в горещата вода?
Тя въобще не си представяше такова нещо. Поклати глава.
— Изкъпи се първо ти.
Той съблече халата си и влезе във ваната. Облегна се назад и присви крака в колената. Синджан щеше да избухне в смях, ако не се чувстваше толкова нещастна. Не искаше да напуска леглото. Не искаше да се среща с братята си.
Никой от тях не продума. И Дъглас, и Райдър изглеждаха така, сякаш са взели решение повече да не се бият и да не спорят с Колин. Явно бяха осъзнали, че са поставили сестра си в много неловко положение. Още повече я притесниха обаче, след като дадоха да се разбере, че са обсъдили положението и са решили как да се държат. Да разговаря за случилото се, дори с тях, беше нещо, което Синджан не можеше да понесе.
След втората чаша кафе Райдър заяви.
— Дъглас и аз си тръгваме тази сутрин, Синджан. И двамата съжаляваме, че се намесихме и те поставихме в неудобно положение. Въпреки, всичко, ако някога имаш нужда от нас, само ни пиши или прати някой до Дъглас или до мен. Веднага ще пристигнем. Ще направим всичко, което пожелаеш.
— Благодаря ви — отговори тя. Изведнъж й се прииска да не я оставят, да не й обещават, че никога повече няма да се месят в живота й. Винаги го бяха правили. Обичаха я. Дори и снощи го направиха от обич към нея.
Когато час по-късно те се готвеха да тръгнат, тя се почувства като ограбена. Останала сякаш сам самичка на този свят. И за първи път изпита страх от това, което беше сторила. Хвърли се към Дъглас и се притисна към него.
— Моля те да внимаваш. Поздрави Алекс.
— Ще я поздравя.
— И близнаците. Както разбрах от Райдър, те съсипват къщата му с пълна сила. Сигурно гледката е страхотна. Толкова ми липсват децата…
— Знам, скъпа, знам. И на мен ми липсват. Цяло щастие е, че Райдър и Софи обожават децата, дори и малките пакостливи дяволчета. Затворих къщата в Лондон и Алекс и момчетата ще са пристигнали вече в Нортклиф Хол, когато се прибера. Не се тревожи за Майка. Ще се погрижа писмата й до теб да са приятни, а не изпълнени с вечните й мърморения и натяквания.
Когато Райдър на свой ред я прегърна, той й каза:
— Ще целуна Софи и ще прегърна и погаля всички палавници вместо теб. Страшно ще ми липсваш, Синджан.
— Не забравяй и Грейсън, Райдър. Толкова е красив. Ужасно ще ми липсва.
— Той е съвършено копие на Софи. Само очите му са шербруковосини и има волевата брадичка на нашия род.
— Да. Толкова го обичам.
— Ш-ш-т. Не плачи, скъпа. Мисля, че разбирам как се чувстваш. Нали и Софи трябваше да напусне своя дом в Ямайка, за да дойде с мен в Англия. Знам как понякога й се късаше сърцето от носталгия по дома. Най-малкото — в Англия направо умираше от студ. Но Колин е твой съпруг и ще се грижи добре за теб.
— Да, знам.
Обаче не прозвуча така, сякаш е убедена в това, помисли си Райдър. О, Господи, какво можеха да направят? Тя вече беше омъжена за него. Да, но как да я оставят тук сама… Това не му харесваше. Когато обсъждаха въпроса с Дъглас, брат му беше настоял, че вече достатъчно са се намесили и че е време да тръгват. Райдър каза:
— Понякога в началото на брака нещата не са толкова прости, колкото ни се иска…
Тя вдигна очи към него, сякаш не разбираше. Той доуточни.