Тя продължи, без да се двоуми.
— А сега, позволи ми да представя своето единствено искане пред теб. Искам да остана с теб. Въпреки всичко съм твоя съпруга.
— Какво имаш предвид с това въпреки всичко? Да не би да говориш за недотам приятните ти изживявания в нашето брачно ложе? Добре, ти не остана особено доволна. Но причината е, че ти си много тясна, а аз бях твърде ентусиазиран. Не трябваше да настоявам да го правим трети път. Вече ти се извиних няколкократно за това. Казах ти, че в бъдеще ще бъде по-добре. Не ми ли вярваш?
— Не. Ти ще си останеш такъв, какъвто си — прекалено твърд и огромен.
— Пак се заяждаш, нали?
— О, Колин. Върви по дяволите.
— Нима не си се погледнала в огледало, Джоан? Още имаш белег от камъка, който одраска лицето ти. Това беше всъщност куршум. Можеше да бъдеш сериозно ранена, дори убита. Ти ще останеш във Вер, докато аз се погрижа да се приключи с всичко това и повече да не те грозят никакви опасности.
— Но аз дори не успях да разгледам Двореца в Единбург!
— След като ти предстои да изживееш живота си в Шотландия, значи ще успееш да разгледаш Двореца толкова пъти, колкото пожелаеш.
— Макферсонови в Единбург ли живеят?
— Не. Живеят на около петдесет мили от моите земи, но както ми казаха, старият господар е в града, в удобната им къща близо до сградата на Парламента. Трябва да се срещна с него. Освен това, както вече няколко пъти ти казах, трябва да свърша още куп неща. Да разговарям с банкери и строители, да потърся нови мебели, да купя овце и да ги изпратя във Вер, да…
Той не довърши, защото тя, без да го изслуша, се обърна на другата страна. Да върви по дяволите! Сякаш не я интересуваха нито неговите мебели, нито добитъка, който трябваше да се купи, нито плановете му да възстанови замъка. Но, не. Причината беше, че той не я включваше в плановете си. Вече беше спорила достатъчно с него, но той остана непоколебим.
Тя седна на един куфар. Той се огъна под тежестта й, но тя остана да седи по турски върху смачкания куфар, без да каже нищо на съпруга си. Поне не я беше нападнал отново, след като напуснаха къщата на Кинросови. Тя беше разранена, беше направо като разкъсана, но никога нямаше да му признае това. Щеше да язди, дори раните й да бяха смъртоносни. Естествено, надяваше се, че не са.
Час по-късно те слязоха от Звездата на Форт и поеха към земите на Кинрос и замъка Вер, като вързаха куфарите зад седлата.
— Може би в края на лятото ще имаме възможност да се изкачим в планината. Гледката е направо поразителна. Все едно преминаваш от спокойно езеро в бурно море — всичко е в развалини, няма и следа от цивилизация. Ще ти хареса.
— Да — съгласи се рязко Синджан. Движението на коня й причиняваше болка. Беше отлична ездачка, но досега не беше изпитвала такива страдания и независимо от това как се нагаждаше към хода на коня, седлото сякаш се забиваше в нея.
Колин я погледна. Тя беше отправила поглед право напред между ушите на своя жребец, беше вирнала гордо брадичка така, както държеше главата си непрекъснато през последните два дни. Беше облечена със същата тъмносиня амазонка, с която яздеше след него по време на тяхното бягство — красив спортен костюм, ушит по последна мода, който и стоеше като излят, защото тя — неговата съпруга — беше висока и стройна с матова кожа и прибрани коси под синята кадифена шапка за езда, чието щраусово перо нежно докосваше лицето й. Костюмът беше доста прашен и измачкан, но въпреки това на него му харесваше. Сега след като разполагаха с пари, той можеше да й купи много красиви неща. Помисли за дългите й бели крака, за здравите й стегнати бедра и стомахът го присви от надигналото се желание.
— Ще спрем за обяд в една гостилница близо до Ланарк. Ще имаш възможност най-сетне да вкусиш нашата кухня. Агнес в къщата на Кинросови готви с голямо въображение националните ястия. Майка й е родом от Йоркшир и затова тя предпочита английското говеждо с варени картофи пред шотландската национална кухня. Може би с удоволствие ще опиташ бруни.
За нея беше очевидно старанието му да е мил с нея, но това не я интересуваше в този момент. Бодеше я ужасно.
— Още колко път има до гостилницата?
— Около две мили.
Две мили! Мислеше, че не би могла да издържи дори и метър. Пътят беше хубав, широк, от двете му страни се извисяваха хълмове с лиственици и борове. Минаваха покрай ферми и дълбоко разорани ниви които й напомняха за Англия. По пасбищата имаше добитък. Пресичаха на север полуостров Файф, който се намираше между устията на реките Форт и Тей, както Колин й бе обяснил по-рано. Един район, който е бил защитаван от високопланинците на север и от английските нашественици на юг и по този начин се е превърнал в историческа люлка за религията и властта. Тя се увери за пореден път, че природата е много красива и за пореден път прецени, че това не я интересува.