— Тя просто ми разказваше за семейството, Колин — каза нежно Синджан. — Сигурна съм, че нямаш нищо против да знам какво мислят за мен леля Арлет и Сирена. Също така имах възможността да се уверя сама, че си прав и навярно Дахлинг ще стане Голяма Красавица, когато порасне. Очевидно е много умна, но има нужда от няколко нови рокли. Това е повече от основателна причина да се върна с теб в Единбург. Не мислиш ли?
— Не. Дахлинг, върви при леля си Сирена. Довечера ще се храните с нас на голямата маса. Сега върви.
Дахлинг скочи от леглото, хвърли поглед към Синджан, поклати глава и бързо се измъкна, от стаята.
— За какво си говорихте?
— Най-обикновен разговор с дете — за всичко и за нищо. Както ти казах, много обичам деца и имах възможност често да съм сред тях — при наличието на трима племенника и ненагледните на Райдър. Защо, но дяволите, не си ми казал, че имаш деца?
В този миг Синджан видя, че Колин се държи съвсем като Дъглас, Райдър и Тайсън. Предположи, че това е присъщо на цялото мъжко племе. Когато за един мъж е очевидно, че не е прав, или темата не е по вкуса му, или е просто неудобна за него, той я отминава без коментари. Така че вместо отговор, Колин попита:
— Какво ти каза?
Съжителството на Синджан обаче с тримата й братя я бе научило да бъде настоятелна и тя повтори въпроса си.
— Защо не си ми казал?
Той зарови пръсти в черната си коса и я разроши.
— По дяволите, Джоан, това вече няма никакво значение.
Синджан се облегна на възглавницата и придърпа нагоре завивките.
— Знам защо си го направи Колин. Напълно ми е ясно. Страхувал си се, че няма да искам да се омъжа за теб, ако знам, че ми предстои да стана славната мащеха на две деца, които преследват с ненавист всяка гувернантка, която ти или съпругата ти наемете. Нали е така?
— Да. Не. Може би. Не знам, по дяволите.
— Дали си ми подготвил и някоя друга малка изненада? Може би имаш любовница в някоя от кулите, която нощем пуска през прозореца дългите си златни коси, за да се изкачиш по тях при нея? Какво ще кажеш за някое и друго извънбрачно дете, което се мотае наоколо? Или може би някой побъркан чичо, заключен сам в готическата част на имението?
— Имаш ли рокля за тази вечер?
— Имам, но Ема трябва да я изглади. Имам само една рокля, Колин. Та, има ли други изненади?
— Ще ти изпратя Ема, а други изненади няма, освен… откъде си разбрала за стария чичо Максимилиян? Той наистина е побъркан и всеки месец по пълнолуние вие като куче. Кой може да ти е казал за него? Обикновено е съвсем безобиден, само рецитира Робърт Бърнс и пие джин.
— Ще приема, че се шегуваш.
— Да, по дяволите, шегувам се. Но с децата е различно. Те са просто деца, Джоан. Те са едни малки хитри зверчета, които са мои. Надявам се, че няма да ги намразиш и да ги обиждаш, само защото си ми сърдита, че не съм ти казал предварително за тях.
— И да не ги замерям с камъни?
— Говоря сериозно.
— Тогава може би камъните са за теб?
— Ако си толкова добре, че можеш да хвърляш камъни, значи си в състояние да спиш с мен тази вечер — той се почувства виновен, че каза това, защото щом чу думите му, тя пребледня. — О, успокой се! Не съм дивак.
— Успокоих се. И колко гувернантки, са имали удоволствието да сменят Филип и Дахлинг — да речем през последните две години?
— Не знам. Не повече от три, най-много четири. Фиона не одобри едната, така че децата не са виновни за нея. Последната беше голяма мухла, липсваше й всякаква смелост и издръжливост.
— Не беше издръжлива ли? Добре. Ако обичаш, кажи на Ема да изглади роклята. Ще й я дам, когато разопаковам куфара си.
— Тя ще го разопакова.
— Не, предпочитам аз да го направя.
— Как се чувстваш?
— Добре. В тази стая няма параван за преобличане. Надявам се, че ще изнамериш отнякъде.
— Защо? Ти си моя жена и аз съм твой мъж.
— Не се чувствам удобно, когато се събличам и обличам пред теб. Освен това ще ми е нужна помощ. Къде е спалнята на графинята?
— През тази врата — той посочи една врата, която тя не беше забелязала, защото бе вградена в ламперията.
— Там ли спеше бившата ти съпруга?
— Джоан, какво става с теб? Това няма никакво значение. Тя е мъртва. Ти си моята съпруга и…
— След като вече разполагаш с парите ми, можеш да ме изпратиш на небето при майката на Дахлинг. Казваш, че този куршум в Единбург бил предназначен за теб? Може би не е било точно така, Колин.