Старата дама изсъска и Синджан се обърна към нея.
— Извинете, госпожо, но аз съм тази, която настоява да бъдем на масата заедно с децата. Сега вече аз отговарям за тях и искам да ги опозная.
— Никога не съм мислила, че е редно да се позволява на децата да се хранят заедно с възрастните.
— Да, лельо, твоето мнение по въпроса ни е известно. Позволи ни това удоволствие тази вечер. Джоан, малко шери? Лельо, ти какво желаеш?
Леля Арлет взе своето шери, седна и тенденциозно млъкна. В този миг в салона влезе Сирена. Приличаше на принцеса в официалната рокля от бледорозова коприна, с която беше облечена. Прелестните и кестеняви коси бяха вързани с панделка от съшия розов плат. Тя се усмихваше, наситено сивите й очи сияеха, отправени към Колин. Мили Боже, помисли Синджан, и пое питието си от Макдъф. Как ли, запита се тя, ще се живее тук, когато Колин замине. Сирена кимна на Синджан и така й се усмихна, че красноречиво й даде да разбере, че тя самата добре съзнава колко е красива и Синджан също трябва да бъде наясно с този факт.
Синджан се усмихна с усилие и за нейна изненада Сирена върна усмивката. Изглеждаше искрена. Синджан се молеше в действителност да е така, но не беше наивна. В замъка Вер течаха дълбоки води, много дълбоки. След малко влязоха и децата, придружени от камериерката си Дулчи — младо момиче с игриви черни очи, чаровна усмивка и огромни гърди.
И двете деца бяха красиви. Филип, същинско копие на баща си, стоеше гордо изправен и май беше малко изплашен. Очите му се стрелкаха от баща му към Синджан и обратно. Той нито пристъпи към тях, нито каза нещо. Дахлинг обаче се отправи към баща си, облечена във възкъсата си рокличка и чифт пантофки, които навярно бяха виждали и по-добри дни. Тя каза:
— Дулчи каза, че ако не се държим възпитано на вечеря и те предизвикаме да ни се скараш, ще ни посети духът на Перлената Джейн.
— Ах, какво дете! — възкликна Дулчи, вдигна ръце към лицето си и избухна в смях. — Голяма хитруша е, сладката малка!
— Благодаря, Дулчи — каза леля Арлет и освободи с жест девойката. — Можеш да дойдеш да ги вземеш след час, но не по-късно, имай предвид.
— Да, госпожо — каза приглушено Дулчи и се поклони.
— Не искам да пълниш главите на децата с тези измислени истории за призраци.
— Добре, госпожо.
— Много хора са виждали Перлената Джейн — каза спокойно Макдъф. Обърна се да обясни на Синджан. — Тя е нашият най-славен дух — млада дама, за която се предполага, че е била изоставена и жестоко убита от нашия прадядо.
— Глупости! — каза леля Арлет. — Аз никога не съм я виждала. Вашият прадядо не би убил дори и муха.
— Фиона се бе срещала с нея много пъти — каза тихо Сирена на Синджан. — Каза ми, че първия път, когато й се явила в своята бяла, обшита с перли рокля, тя едва не припаднала от страх, но духът нито се опитал да й стори нещо лошо, нито да я изплаши. Просто призрачната дама седнала на зида при входа на замъка. Лицето й било восъчнобяло като на смъртник и тя просто наблюдавала сестра ми.
— Предполагам, че това е станало по времето, когато Фиона разбра, че Колин си има любовница.
Синджан ахна. Гледаше с невярващи очи леля Арлет, която бе оповестила ужасната новина. Постъпката й беше възмутителна, направо невероятна. Възрастната жена се обърна към Синджан и гласът й преливаше от злоба.
— Недей да бъдеш глупава, момиче! Мъжете са си мъже навсякъде по света и всички имат любовници. Да, Фиона беше научила за онази малка уличница, с която той спеше.
Синджан хвърли бърз поглед към Колин, който имаше язвителен вид. Сякаш беше свикнал с такъв род нападки и не им обръщаше внимание. Но Синджан нямаше намерение да отмине това безнаказано. Тя беше вбесена. Произнесе със звучен и отчетлив глас.
— Забранявам да се говори за Колин по този непочтен начин. Той никога не би нарушил обета, който е дал. Ако мислите, че би направил това, тогава вие сте или сляпа, или глупава, или просто сте злобна. Няма да допусна това, госпожо. Вие живеете в дома на моя съпруг. Ще се отнасяте към него с дължимото уважение.
Ето начин да си спечелиш враг само за няколко секунди, помисли Синджан. Леля Арлет пое дълбоко въздух, но нищо не отговори. Синджан сведе поглед към скръстените си ръце. Настъпи гробно мълчание.
Колин наруши тишината, избухвайки в дълбок, силен и звучен смях, който отекна в пропитите с влага тапети на огромния салон. И каза, без настроението му да помръкне.
— Лельо Арлет, трябва да внимаваш. Джоан изпитва необходимост да ме закриля. Няма да допусне никой да ме обиди. Липсват й само кон и доспехи, за да отиде на някой турнир и да защити честта ми. Препоръчвам ви, госпожо, да мерите приказките си, когато сте край нея. Установих, че дори когато ми е ядосана, тя е готова с цената на всичко да ме защити. Единствено тя си запазва правото да ми опъва ушите, никой друг. Доста е странно, но е така. А сега, искате ли да преминем в столовата? Филип, хвани Дахлинг за ръка. Джоан, позволи ми да те придружа.