— Има нужда да бъде научена на обноски — измърмори под носа си леля Арлет, но достатъчно високо, за да я чуят всички.
— Залагам на теб — каза Макдъф в ухото на Синджан, когато Колин я настани на отреденото за графинята място на дългата махагонова маса. Синджан знаеше, че леля Арлет беше заемала това място преди това. Затаи дъх в очакване, но леля Арлет само спря за миг и вдигна рамене, преди да се настани на стола, който Колин й поднесе и който се намираше вляво от неговия. Не настъпи объркване, нямаше шум и Синджан беше благодарна за това. Настаниха децата в средата на масата, като от едната им страна седна Макдъф, а от другата — Сирена.
— Искам да вдигна тост — каза Колин, стана на крака и вдигна машата с вино в ръка. — За новата графиня Ешбърнхам.
— Точно така! Браво! — извика Макдъф.
— Да, наистина — каза топло Сирена.
Децата отместиха погледи от баща си към своята мащеха. Филип каза ясно:
— Ти не си ни майка, въпреки че татко трябваше да те направи графиня, за да ни спасиш от разрухата.
Леля Арлет хвърли злобна усмивка на Синджан.
— Не, аз не съм ви майка. Навярно си забелязал, Филип, аз съм твърде млада, за да бъда твоя майка. Аз съм само на деветнадесет години. Много е странно това, което каза:
— Дори когато остарееш, ти няма да бъдеш наша майка.
Синджан се усмихна на момчето.
— Със сигурност няма. Очаквам скоро да пристигне моята кобила Фени. Тя е страхотно издръжлива, Филип. Ти яздиш ли?
— Разбира се — отвърна той изпълнен с презрение. — Аз съм от рода Кинрос и един ден ще бъда господар. Дори Дахлинг, която е една малка глупачка, язди.
— Отлично. Може би утре вие двамата ще ме разведете из околността.
— Те имат уроци — намеси се леля Арлет. — Трябва аз да ги занимавам, защото тук не се задържа нито една гувернантка. Това е задължение на Сирена, но тя все гледа да се измъкне.
Колин каза с топъл глас.
— С Джоан ще им бъде много забавно, лельо. Нека децата я придружат. Въпреки недоволството им, тя е тяхна мащеха и ще остане тук. Трябва да се опознаят — той погледна строго сина си. — Няма да я тормозиш! Нали ме разбираш, Филип?
— Да — рече Синджан с приповдигнато настроение. — Няма да ми слагате змии в леглото, няма да вадите тиня от тресавищата, за да я слагате на стола ми или пък да я навирате в ръцете ми посред нощ.
— Знаем по-добри неща от тези — каза Дахлинг.
— Това с тинята звучи интересно — каза Филип и Синджан веднага разпозна напрегнатия преценяващ поглед, който бе забелязвала безброй пъти в очите на всяко дете, което познаваше.
— Яж си картофите — каза Колин, — и не мисли за тинята.
За вечеря имаше хегис. Синджан си помисли дали няма опасност да стане кожа и кости и поради липса на храна да се превърне в поредния призрак, обитаващ замъка. Поне смениха на няколко пъти блюдата, така че все пак успя да залъже гласа си. Тя се беше заслушала в разговора между Колин и Макдъф, които обсъждаха някакви делови операции и проблеми с местните хора, но не им обръщаше особено внимание, защото болката между краката й, макар да бе станала тъпа и не толкова пулсираща, все още я измъчваше. Тя вдигна рязко глава, когато чу Колин да казва.
— Утре сутринта заминавам за Единбург. Много неща трябва да свърша там.
— След като вече получи парите й? — заядливо отбеляза леля Арлет.
— Да — потвърди Колин. — След като вече получих парите й, мога да се заема с всичките злощастни неприятности, които баща ми и брат ми струпаха на главата ми.
— Баща ти беше голям мъж — каза Арлет. — Той няма никаква вина.
Колин понечи да каже нещо, но само се усмихна и поклати глава. Продължи да разговаря с Макдъф. На Синджан й се искаше да запрати чинията си по главата му. Той наистина утре щеше да я зареже и да я остави в това чуждо място. Прекрасно, направо чудесно! С две деца, които бяха готови на всичко, за да й отровят живота, и с две жени, които сигурно биха я оставили да скочи от някоя от назъбените кули, без да й кажат нито една дума.
Сирена рече:
— Трябва да организираме празненство в чест на съпругата ти, Колин. Всички са в очакване. Съседите ще останат смаяни като разберат колко набързо си се оженил — все пак минали са едва седем месеца — но след като си го направил само заради парите й, по-добре е да научат за това колкото може по-скоро. Не си ли съгласен с мен, Макдъф?