Братовчедът Макдъф не отговори, а само обърна глава към Колин, когато той каза:
— Ще обсъдим това, когато се върна.
Синджан набоде на вилицата си няколко картофа и посвети вниманието си на своя нов дом, който беше значително по-приятен от сътрапезниците й. За нейна изненада готическата столова се оказа нещо изключително. Представляваше дълго и тясно помещение, по стените на което бяха подредени гъсто един до друг семейни портрети. Масивната маса и изящно гравираните столове от тъмно тежко дърво бяха неочаквано удобни. Завесите, които покриваха открай докрай високите прозорци в предната част на стаята, бяха вехти и протрити, но си личеше доброто им качество, а цветът все още беше напълно запазен. Тя си помисли, че когато ги подмени с нови, трябва да потърси същия нежен златист брокат.
— Замъкът Вер е най-красивото имение в цялата страна.
Тя се усмихна на Сирена и се съгласи с нея.
— Вълшебен е.
— И се руши под носовете ни — допълни леля Арлет. — Не мога да допусна мисълта вече да сте забременяла.
Разговор без никакви недоизказани неща, помисли Синджан. Чу подрънкване на вилица по чиния, вдигна очи и видя, че Колин е отправил поглед към своята леля. Наистина беше доста нахално, но след като Колин вече бе повдигнал пред нея този въпрос, тя не се стъписа така, както първия път и отговори спокойно.
— Не.
— Не забравяй, че децата са тук, лельо.
— Ние не искаме нейните деца да се мотаят тук — заяви Филип. — Ти нали няма да допуснеш това, татко? Ти си имаш мен и Дахлинг. Нямаш нужда от други деца.
— Въобще няма да ги обичаме — каза Дахлинг. — Те ще бъдат грозни като нея.
— О, не — рече Синджан със смях. — Те могат да бъдат много красиви, като баща ви. Освен това, Дахлинг, ти нали вече се съгласи, че шербруковосини ми очи, както и шербруково-кестенявите ми коси, са красиви.
— Ти ме принуди да се съглася — опълчи се Дахлинг и долната й уста сърдито увисна.
— Вярно. Извих ти ръката и набодох носа ти с топлийки. Ето каква ужасна мащеха съм.
— Перлената Джейн ще ти се яви — отправи Дахлинг последния си аргумент.
— Очаквам я с нетърпение — каза Синджан. — Ще видя дали е толкова поразителна като Невестата-дева.
— Невестата-дева? — Макдъф наклони глава на една страна и рунтавите му червени вежди се повдигнаха цял инч нагоре.
— Това е призракът, който обитава Нортклиф Хол. Той принадлежи на млада дама от шестнадесети век, чийто младоженец бил убит много скоро след венчавката.
Дахлинг залепи очи за лицето на Синджан.
— Наистина ли? Виждала ли си я?
— О, да. Тя се появява на жените в семейството, но знам със сигурност, че и брат ми, който е граф, също я е виждал, въпреки че той отказва да си го признае. Тя е наистина много красива. Има дълги светлоруси коси и е облечена във феерична рокля. Говори на този, пред когото се яви, но винаги много тихо. По-скоро бих казала, че човек чува гласа й вътре в себе си. Нейната мисия сякаш е да предпазва жените в семейството от опасности.
— Това са пълни глупости — заяви Колин.
— И Дъглас твърди същото. Но тя му се е явила, Алекс ми каза. Той просто не се решава да признае, защото се страхува да не го помислят за страхливец, пък и самият той е убеден, че ако си признае, ще трябва да гледа на себе си като на някой бъзльо. Всички графове на Нортклиф са писали за нея, но Дъглас отказва да направи това. Наистина жалко.
— Не ти вярвам — каза Филип. — Невестата-дева, какво смешно име!
— Ами и аз не ти вярвам. Перлената Джейн — името също е много смешно. Не, няма да ти повярвам, докато не видя с очите си Перлената Джейн.
Това си беше отлично предизвикателство, помисли Синджан, като погледна към Филип изпод клепките си. Въобще нямаше да се изненада, ако Перлената Джейн започнеше да витае из стаята й след заминаването на Колин.
— Деца, време е да тръгвате. Дулчи дойде.
На Синджан не й се щеше децата да си тръгнат. Поне беше предизвикала любопитството им. Филип погледна умолително баща си, но Колин поклати глава и каза:
— По-късно ще се кача да ви завия. А сега, бъдете добри и вървете с Дулчи. Джоан, когато приключиш с вечерята, можеш да отведеш леля Арлет и Сирена в салона. С Макдъф трябва да обсъдим още някои въпроси. Ще се присъединим към вас след малко.
— Колко жалко, че си му толкова безинтересна, че така те зарязва.
О, леличко, по-добре е да внимаваш с приказките си помисли Синджан. Усмихна се нежно на възрастната жена.
— Съгласна съм. Ако прекрасният му и велик баща не е бил такъв безотговорен разсипник, сигурно нямаше да му се наложи да ме зарязва.