— Не — отсече тя, след като обмисли миг-два. — Не мисля, че идеята ти е добра.
Той въздъхна и се съгласи.
— Може би си права.
— Колин?
— Х-м-м?
— Ще спиш ли с други жени, когато отидеш в Единбург?
За миг замълча, после на свой ред попита:
— Вярваш ли, че съм имал любовница, докато първата ми жена беше жива?
— Разбира се, че не!
— Добре, тогава защо допускаш, че мога да легна с друга жена, след като сега съм женен за теб?
— Знам, че мъжете го правят. Само братята ми са изключение. Те са верни на своите съпруги, защото много ги обичат. Надявам се ти да си по-скоро като тях, отколкото като всички останали мъже, които нямат капчица достойнство. От друга страна ти не ме обичаш. Затова ти задавам този въпрос?
— Ти ще прелъстиш ли някой мъж, докато ме няма?
Тя го ръгна в корема и той извика, за да й достави удоволствие. После тя погали мястото, където го беше ударила, и пръстите й се спуснаха надолу. Той простена, започна да диша тежко и дълбоко.
— Не. Моля те, недей.
Тя отмести ръката си, при което той изпита и облекчение, и яд.
— Защо леля Арлет каза, че си имал любовница, докато жена ти е била жива?
Той не отговори на въпроса й, а заяви:
— Тя много не ме обича, както сама ще разбереш, щом вече си моя съпруга и живееш тук. Не знам защо.
— И човек би я разбрал, знаеш ли? Ако не ми беше ясно, че не знае как си устроен, и аз бих повярвала. Но след като знам колко си голям и как, само като те погледне, всяка жена би побягнала, за мен е ясно, че не говори истината. Извинявай, Колин, ти си толкова красив, но както ти казах, онази част от тялото ти…
— Нарича се член, Джоан.
— Добре тогава. Твоят член, Колин. Никой жена не би имала желание да направи това. Освен собствената ти жена и то само защото е нейно задължение да го прави.
Той не можа да се овладее и буйно се разсмя.
— Всичко ще разбереш. Да, ще разбереш.
— Да не би да има мъже, които да са още по-големи?
— Как бих могъл да се осмеля да отговоря на този въпрос? Ще прозвуча като някой самодоволен глупак, ако кажа не, и сам ще накърня своята мъжка гордост, ако кажа да. Всъщност не съм виждал чак толкова много голи мъже, особено когато са възбудени. Освен това ти още нищо не си разбрала, Джоан. Но ще разбереш. А сега, заспивай.
Тя заспа преди него. Мислите на Колин обаче непрекъснато се връщаха към Робърт Макферсон, който явно имаше намерение да го убие. Мислеше и за невинната си съпруга, която не се свенеше да му задава прямо всякакви въпроси за неговите мъжки атрибути. Наистина беше забавно. Не беше срещал момиче като нея. А какви само усещания изпитваше, когато тя го докосваше с устни — това беше предостатъчно да накара един силен мъж да се разкрещи.
Той наистина не искаше така набързо да се раздели с нея, но нямаше друг избор. Трябваше да свърши толкова много неща, а не искаше да я излага на опасност. Тук поне беше на сигурно място. Макдъф му беше казал, че Макферсон е в Единбург, далеч от Вер. Да, тук тя щеше да е в безопасност, а той самият щеше да има свободата да проследи Робърт Макферсон, да го вразуми или — ако откажеше да бъде вразумен — да убие този мръсник. Поне нямаше да се притеснява от неудобството съпругата му — в желанието си да го защити — да тръгне сама да напада Макферсон.
Когато на следващата сутрин Синджан слезе на първия етаж, Колин вече беше заминал. Тя погледна Филпот, иконома на Кинросови, и попита с малко глух глас.
— Той замина ли вече?
— Да, мила госпожо, още на зазоряване.
— Добре, по дяволите — каза Синджан и влезе в салона.
Синджан се взираше в герба на Кинросови над грамадната камина в централната средновековна част на замъка. Върху златния щит бяха изобразени три сребърни лъва. Други два по-големи лъва придържаха щита, а над тях имаше грифон. Под щита се четяха думите: РАНЕНИ, НО НИКОГА ПОБЕДЕНИ.
Тя се засмя. Девизът беше чудесен и сега, когато все още я болеше между краката, той звучеше доста актуално и за нея.
— Фиона винаги се възхищаваше на герба на Кинросови и не си спомням някога да се е смяла пред него.
Синджан се обърна и видя Сирена. Усмихна й се и каза:
— Девизът просто ми напомни нещо. Мислех да взема Филип и Дахлинг след като обядваме. Знаеш ли каква е програмата им за деня?
— Леля Арлет има главоболие. Филип и Дахлинг сигурно вече са се качили на главата на Дулчи.
— Божичко, как не знаех за това. Извини ме, Сирена, ще отида при тях.
— Той никога няма да те обикне, нали знаеш това?