— Какво е това самодивско дърво? — попита Синджан и забеляза, че дъхът на Ани секна.
— Нищо особено.
— Добре. А сега, лельо Арлет, ти ще бъдеш любезна и ще оставиш Ани на мира. Искаш ли да закусим заедно?
— Ще освободя това място от твоето присъствие — заяви леля Арлет с най-злобния глас, който Синджан беше чувала някога. След това се фръцна и бързо напусна вестибюла, но не излезе навън, както направи Сирена, а се качи горе. Какво ли можеше да съсипе там? Нищо, помисли с облекчение Синджан.
— Когато се измориш, Ани, моля те иди в кухнята и опъни крака. Готвачката е приготвила пълни кани с кафе и чай за всички и се надявам, че има огромен поднос с бруни — Синджан премлясна, когато назова тези вкусни джинджифилови бисквити от овесено брашно.
— Благодаря, миледи.
Синджан се усмихна, дочула шума откъм стълбището, където работеха дърводелците. След като стегнеха централното стълбище и укрепяха перилата, те щяха да се заемат със стълбището към залата на менестрелите. След това им предстоеше стълбата в северната кула. Работата напредваше бързо и Синджан напусна вестибюла със задоволство.
Влезе във Вътрешната господарска стая и се зарадва, когато видя на масата Дулчи, а от двете й страни Филип и Дахлинг.
— Добро утро, Дулчи, добро утро, деца.
Дулчи каза:
— Добро утро и на вас, миледи. Филип, недей да се мръщиш така. Ще ти останат бръчки по челото за цял живот. Дахлинг, престани да мажеш яйцето си по покривката!
Още една нормална закуска, помисли Синджан, припомняйки си закуските с децата на Райдър. Лудница, същинска лудница.
Тя си взе храна от поставените върху страничния бюфет блюда и зае мястото на Колин, тъй като то беше най-близо до децата.
— Това е татковият стол.
— Да, гравиран е много красиво. Освен това размерът му съответства на баща ти.
— Ти си чужда на това място.
— Ти си чужда тук — добави Дахлинг.
— Но аз съм съпруга на баща ви. Къде другаде ми е мястото, ако не тук, във Вер?
Този въпрос затрудни Дахлинг, но не и Филип.
— Сега, след като татко вече е взел парите ти, може да отидеш в манастир.
— Господарю Филип!
— Но аз не съм католичка, Филип. Какво да правя в манастира? Не зная нищо за разпятието на Христа, за утринните молитви и изповеди.
— Тогава върви във Франция и стани кралица.
— Това е по-приемливо, Дахлинг, но за нещастие в момента във Франция няма кралица, а има императрица, която се нарича Джозефин и е съпруга на Наполеон — и двете деца се оказаха в безизходица. — Кашата е много вкусна, сигурно заради пресния овес. Много обичам с кафява захар.
— По-хубава е с бучка масло — каза Филип.
— Така ли? Тогава утре ще опитам с бучка масло — тя преглътна последната лъжица кажа, въздъхна от удоволствие, отпи от кафето и съобщи. — През последните дни работих много усилено. Реших тази сутрин да се наградя и вие ще бъдете моята награда. Ще отидем, заедно на езда и вие ще ми покажете околността.
— Боли ме коремчето — каза Дахлинг, улови се за стомаха и започна да пъшка.
— Тогава трябва да пиеш водна детелина, Дахлинг.
— Аз ще дойда с теб — заяви Филип и смигна заговорнически на сестра си.
На Филип му трябваха по-малко от два часа, за да я зареже сама на възвишенията Ламонд. На Синджан пък й потрябваха още три часа да се добере до замъка. Но следобедът в никакъв случай не беше загубено време за нея. Тя срещна пет селски семейства и пи пет различни вида сайдер. Сред селяните попадна на мъж, който знаеше да пише — казваше се Фрескин — и по този повод имаше паче перо и няколко листа хартия. Синджан ги използва, за да започне списък с имената на новите си познати и нещата, от които имаха нужда. Жената на Фрескин не можа да скрие уплахата от лицето си, когато мъжът й каза, че са останали с много малко зърно. Имаха нужда и от крава и две овце, но зърното им беше жизнено необходимо.
Дори някой от мъжете, жените или децата да я бе съжалил заради факта, че се е озовала тук единствено заради тлъстите суми пари от наследството си, всички бяха достатъчно любезни да не го кажат гласно. Синджан започна да привиква с местния диалект. Освен чуждите на английския език думи, селяните изяждаха някои звуци, от което се получаваше един напевен изговор. Тя разбра, че сладичка съпруга на шотландски диалект означава клюкарка. Жената на Фрескин сигурно беше сладичка съпруга.
Тъй като времето беше чудесно, тя остави кобилата си да препусне в лек галоп по плавните хълмисти възвишения и през горичките от лиственици, борове, брези и ели. Пи вода с шепи направо от Лок Левън. Беше толкова студена, че устните й изтръпнаха. Остави коня сам да избира пътя сред елите и той без малко не я завлече в едно торфено блато. Поведе кобилата в бавен ход към голите хълмове на изток. В крайна сметка, когато се прибра във Вер беше капнала от умора и беше много доволна от разходката.