Погледна я с последна искрица надежда.
— Имаш предвид, че си разбрала, че не си бременна още миналата седмица?
— Не, сега разбрах това. Ей сегичка, докато говорим.
— Може би вече си накрая?
— Не.
Очакваше ли той тя да му каже истината? Всъщност очакваше.
— Добре, проклета да е преизподнята.
— Това е любимата ругатня на братята ми с изключение на Тайсън, който е свещеник.
— Мисля, че съм ги чувал достатъчно много пъти да я произнасят. Всеки път се нахвърляха върху мен с тези думи.
— Те ме обичат — каза просто тя и изчака. Той не каза нито дума, въпреки че на външен вид не му личеше да се е затворил в себе си, но или не намираше подходящите думи, или не можеше да ги изрече. — Да — предизвика го тя, — проклета да е преизподнята!
— Ела при мен и ще те целуна.
Това нямаше да реши проблема, но тя не се съмняваше, че ще й бъде приятно. Тръгна към него, без да се поколебае.
— Ще ми бъде приятно. Благодаря ти, Колин.
Това не е най-съвършената от целувките на Колин, помисли тя, изгаряща от желание да я целуне по начина, по който я беше целувал през първата им брачна нощ. Той леко я отблъсна от себе си, но задържа ръцете си върху раменете й. Вдиша от сладостния й аромат. Усети нежната й плът под пръстите си.
Тя каза, без да отделя очи от устните му.
— Единбург е само на половин ден път от тук.
— Да, знам.
— Ще можеш ли да си идваш на три-четири дена, Колин.
— Да, но няма да го направя. Поне докато не уредя всичко така, както искам.
— Знаеш ли къде е Робърт Макферсон? Говори ли със стария господар?
— Нямам представа къде е Робърт Макферсон сега. Може да ме е, последвал. Не знам. Най-вероятно е останал в Единбург и се опитва да се добере до мен там. Засега не е правил никакви опити. Срещнах се със стария Латхам, баща му. Той не разбира защо Роби се държи като страхлив глупак. Пратил е съобщение на сина си да отиде да го види, но поне до днес той не се е появявал. Каза ми, че Роби настоявал пред него, че докато не получи доказателства за моята невинност, няма да се съгласи с баща си. Ще видим какво ще стане. Рано или късно той ще дойде при мен.
— Защо просто не го убиеш?
Като чу въпроса й, Колин премигна от изненада и бавно отговори.
— Ти си жена.. От жените се очаква да бъдат нежни и любящи, да презират насилието и войната. А ти искаш да го убия?
Тя за миг като че ли се замисли, след което кимна и каза:
— Да, мисля, че трябва да направиш точно това. По всичко личи, че е неуравновесен тип, нещо като леля Арлет. Не ми се живее със страха, че всеки миг може да те рани или убие. Да, мисля, че трябва да го убиеш, но да го направиш умно и предпазливо.
Той сякаш загуби дар слово.
— Мога да пиша на братята ми и да ги питам кой най-добрият начин за действие.
— Не — възвърна той способността си да говори, — о, не, не прави това. Чуй ме, Джоан, възможно е той да няма нищо общо с онази неприятност. Самият аз не мисля така, но все пак това е възможно. В крайна сметка ти беше тази, която пострада в Единбург, а Роби е изключително точен стрелец. Трудно ми е да повярвам, че не е улучил целта си.
— Забравяш за Лондон. И искам да ти кажа, Колин, че е твърде меко да се нарече един опит за убийство неприятност.
— Не съм сигурен, че е било опит за убийство. Вероятно е, но не е сигурно.
— Значи ще останеш в Единбург, докато или той те убие, или ти го убиеш при самоотбрана?
Той й се усмихна накриво.
— Точно така виждам нещата.
— Понякога си мисля, че мъжете са доста мекушави.
— Не ми се ще да ме обесят.
— О… но ти си достатъчно умен, за да не оставиш у никого съмнение, че си го убил. Нали?
— Не знам! Досега не съм убивал никого преднамерено.
Той я освободи и проследи с поглед как тя отиде до едно от креслата — изключително красиво кожено кресло — и застана зад него.
— Аз също. Въпреки това иска ми се да помислиш сериозно върху въпроса. А сега, Колин, моля да ми поискаш извинение за лошото ти отношение към мен днес.
Той се наежи — все едно нажежен до червено ръжен — срещу нея.
— Ние двамата се бяхме договорили, Джоан. Ти не удържа на своето обещание. Не ми се подчини.
— И ако не бях неразположена, щеше да ме накажеш?
— Любенето не е наказание, по дяволите!
— Ха! Аз съм твоя жена и имам достатъчно основания да считам, че е! Това е нещо болезнено, унизително и въобще не е приятно, освен за мъжа, който би могъл да начука някоя коза й пак да изпитва удоволствие!
Той изпсува. Ругатнята не беше нито нова, нито непозната за Синджан, но тонът, с който я произнесе, й подсказа, че търпението му е почти изчерпано и нервите му опънати до скъсване. Но тъй като тя беше човек с възпитание, каза: