— Всичко случило се е доста смущаващо, мистър Макферсон. Едва ли ще се намерят двама души, които да разкажат за нещо по еднакъв начин. Освен това не разбирам кое е дало повод на Фиона да се съмнява във верността на Колин. Той никога не би нарушил обета, който е дал.
— Какви глупости ми говорите! Разбира се, че той наруши обета. Спеше с жени по път и над път. Някога Фиона цялата сияеше и омайваше всички със своята красота. Само като я видеха, мъжете загубваха ума си. Отначало това ласкаеше мъжката гордост на Колин. Но после ревността й зарази дори прислугата във Вер. Именно тогава той започна да спи с други жени, за да накаже Фиона. Но продължаваше да спи и с нея. Тя беше чародейка. Фиона беше една ревнива чародейка. Дори когато я ненавиждаше, той пак изгаряше от страст и неудържимо желание да бъде с нея. И тя за съжаление изпитваше същото към него. Но сега е мъртва. Мъртва, защото той се измори да бъде с нея и намери най-лесния начин да се освободи, като я убие. Трябваше да чакам покорно възмездието, защото баща ми смята, че Колин няма вина за нейната смърт. Но той е вече много стар и умът му е отслабнал. Сигурно затова отказва да предприеме някакви действия. Камериерът му ми каза, че по цял ден седял, дрънкал глупости и мечтаел на глас за отдавна отминалите нощи, когато с неговите хора извършвали набези в низините и побеждавали Кинросови. Но това вече няма значение, поне за мен. Аз ще постъпя така, както смятам за правилно. Скоро аз ще съм господарят. От няколко дни наблюдавам замъка Вер. Знам, че Колин е в Единбург и ме очаква там. За да се изправи срещу мен и може би дори да се опита да ме убие, както уби сестра ми. Аз обаче реших да действам по друг начин. Върнах се тук. Вие най-после излязохте сама. Сега ще дойдете с мен.
— Защо?
— Ще бъдете моя пленница и по този начин Колин ще ми падне в ръцете. Най-после ще видя как правдата възтържествува.
— Не мога да ви опиша колко ми е трудно да приема думите ви сериозно, след като ми говорите толкова ужасни неща.
Той изръмжа от ярост и вдигна юмрук.
— Не съм съгласна с вас — каза Синджан и с бързината на мълния го шибна с камшика си за езда през лицето.
Той изпищя. Жребецът му се подплаши и се вдигна на задните си крака, хвърляйки ездача на земята, който веднага се изправи.
Синджан не изчака да види какво ще направи. Тя пришпори Фени срещу неговия жребец и в последния момент изви встрани. Хвана юздите на коня и ги издърпа над главата му. Почувства как ръката й направо се измъква от ставата, когато жребецът се опъна, но накрая беше принуден да последва нея и кобилата й, и се изравни с Фени.
Чу Робърт Макферсон да сипе ругатни след нея. Противно на жребеца на Дъглас — Гарт, това животно въобще не се подчиняваше на гласа на своя господар! Слава Богу.
Той е много страшен човек, помисли си тя.
ТРИНАДЕСЕТА ГЛАВА
Синджан не каза на никого за срещата си с Робърт Макферсон. А и с кого би могла да сподели това? Представяше си каква щеше да бъде реакцията на леля Арлет. Проклета да е преизподнята, сигурно щеше да плесне с ръце и да поздрави Робърт Макферсон. Сигурно би я упоила с някаква билкова отвара и да му я предаде в ръцете, натикана в чувал от зебло.
Беше пуснала на свобода жребеца му близо до границата със земите на Макферсонови и го беше потупала по гърба. Надяваше се на Макферсон да му се отвори дълъг път пеша.
Колин трябваше веднага да се прибере от Единбург. Като си помисли за това, тя поклати глава. Най-неотложното, което трябваше да направи, е първо да обмисли нещата, а после бързо да действа.
Но какво би направил Колин, ако беше тук, помисли си тя, докато сменяше костюма си за езда с тъмнозелена рокля от мек муселин. Щеше да преследва Макферсон, докато го залови? Щеше да го предизвика на дуел? Макферсон беше хамелеон, един много красив хамелеон. В Единбург, когато се бе опитал да застреля Колин, но бе ранил Синджан, беше показал истинския си лик. Тя докосна бузата си, припомняйки си парчето камък, което я беше порязало. Раната беше заздравяла, без да й остане белег, въпреки че това беше без значение. Не, тя не можеше да рискува живота на Колин. Знаеше, че той е от мъжете, които могат да действат само почтено. А в същото време се притесняваше, че Макферсон едва ли притежава достатъчно от това важно човешко достойнство, наречено почтеност. Просто трябваше сама да се справи с Макферсон. Да, джентълменството изискваше от мъжете да се държат мило, от което в критичен момент нямаше никаква практическа полза. Тя трябваше да направи нещо и щеше да го направи. Искаше Колин да се прибере жив и здрав у дома, искаше той да бъде заедно с нея и с децата. Вероятността да я обикне някога, ако толкова рядко се задържа вкъщи, беше съвсем малка.