Тя бързо изкачи стъпалата до кабинета на Колин в северната кула. Трябваше й пистолет и се сети, че именно там той държи подходящата за нуждите й колекция от пистолети. Повече нямаше да напуска Вер без оръжие. Вратата беше леко открехната. Тя се зачуди кой ли би могъл да бъде вътре и бутна още малко вратата, за да я отвори по-широко.
Филип стоеше пред колекцията на баща си. Ръката му всеки миг щеше да откачи от един стар пистолет за дуел, за който Синджан се съмняваше, че е безопасен.
— Филип — произнесе тя много тихо името му. Той подскочи и се извъртя с мъртвешки пребледняло лице.
— О, ти ли си? — каза той и с облекчение отпусна рамене. — Какво правиш в татковата стая?
— И аз мога да ти задам същия въпрос. За какво ти трябва този дуелен пистолет, Филип?
— Не е твоя работа! Освен това, ти си глупава женска и дори да ти кажа, нищо няма да разбереш!
Тя повдигна въпросително вежди.
— Така ли смяташ? Добре тогава, искаш ли да провериш истинността на предположението си, като отидем в градината и си премерим силите?
— Ти можеш да стреляш с пистолет!
— Естествено. Както вече съм ти казвала, възпитавана съм от братята си. Освен с пистолет, стрелям много точно и с лък. А ти?
— Не ти вярвам.
— Нямаш основания да не ми вярваш. Веднъж улучих един зъл мъж в рамото и така се отървахме от целодневни неприятности.
Той се отдръпна от нея и тя забеляза, че ръцете му неспокойно шават. Изпита угризения, когато се досети за причината. Невестата-дева го бе изплашила здравата и вината за това беше нейна. Никога преди не беше изпълнявала ролята на призрака пред дете. Даже не беше помислила, пък и не можеше да допусне, че той ще се изплаши толкова много. Пое дълбоко въздух, до такава степен обзета от чувството за вина, че прехапа долната си устна.
— Имаш ли някакви неприятности, Филип?
— Не.
— Казах ли ти, че откакто съм тук Перлената Джейн вече няколко пъти ми се яви?
Той се сепна, лицето му започна да добива нормалния си цвят.
— Глупости, тя не съществува. Ти си си въобразила, че ти се е явила, защото си женска и си била изплашена от нещо.
— Момчетата не се ли страхуват от духове?
Изплаши се, че той може да припадне всеки миг. Но брадичката му — досущ като тази на баща му — предизвикателно се вирна, той се усмихна презрително и каза:
— Разбира се, че не!
— Спомняш ли, че ви бях разказвала за Невестата-дева — призрака, който обитава Нортклиф Хол?
— Да, но не ти повярвах.
— Е, трябвало е да ми повярваш. Тя наистина е там. Обаче… — Синджан пое дълбоко въздух. — Тя съществува, обаче не е тук, във Вер. Доколкото знам, тя никога не пътешества, въпреки че съм сигурна, че ще остане очарована от Шотландия, ако я посети.
Филип посегна към пистолета, но Синджан с рязко движение го възпря.
— Не, Филип. Тя не е тук. Ела с мен. Трябва, да ти покажа нещо.
Той я последва. Всяка частица от него беше нащрек, готова за самоотбрана.
— Това е татковата спалня.
— Знам, влез.
Синджан освободи Ема, която лъскаше масивния гардероб. Изчака я да напусне помещението, отвори гардероба и зарови ръка в единия му ъгъл, откъдето измъкна кутия за шапки. Вдигна капака и каза:
— Погледни, Филип.
После извади дългокоса перука и бяла рокля. Помисли си, че сигурно момчето ще се срути на земята от страх, но той само пребледня и отстъпи.
— Спокойно, това е само костюм. Направих перуката от сурова вълна и козя козина. Двамата с Дахлинг се опитахте да ме изплашите с представлението на Перлената Джейн, което трябва да си призная, беше от висока класа. Първия път ме изплашихте направо до смърт. Реших да си отмъстя. Посетих те същата вечер, когато вашият призрак ми се яви за последен път.
Той я гледаше смаян.
— Ти ли си призракът, който ме погали по врата и ми каза да оставя Синджан на мира?
— Да.
Искаше й се да му каже, че съжалява много за това, че го е изплашила до смърт, но знаеше добре как би приело това едно честолюбиво момче.
— Защо татко те нарича Джоан?
При този въпрос тя премигна, после се разсмя.