— Да. Ще помоля за малко вода.
— Жадна си, така ли? Добре, но аз не съм ти прислужница. Ще ти изпратя Ема.
И тя напусни стаята, без повече да я погледни или да продума. Синджан чакаше с пресъхнало гърло, което я болеше дори само при дишане. Накрая заспа неспокоен сън.
Когато се събуди, видя до леглото Сирена.
— Вода, моля.
— Разбира се — Сирена се обърна и излезе. На Синджан й идваше да ревне с глас. О, Боже, какво да прави сега?
За разлика от леля Арлет Сирена се върна с кана вода и няколко маши. Напълни едната от тях и я поднесе към устните на Синджан.
— Отпий бавно — каза тя с нежен напевен глас. — Божичко, но ти изглежда никак не си добре. Лицето ти е останало без капчица кръв, а косата ти е в ужасен безпорядък. Нощницата ти е мокра от пот. Не, въобще не изглеждаш добре. Колко внезапно е станало всичко!
Синджан не се вълнуваше изобщо дали прилича на проскубана кокошка в този момент. Тя пи дълго и ненаситно. Когато утоли жаждата си тя се отпусна назад задъхана от усилието, което бе положила.
— Не мога да стана. Сирена.
— Недей. Виждам, че си много зле.
— Има ли лекар наблизо?
— Да, но той е стар и безсилен. Не посещава никого.
— Веднага го доведете тук, Сирена.
— Ще предам това на леля Арлет, Джоан — тя каза това и напусна с полюляваща се походка спалнята. Богатата й тъмночервена копринена рокля беше толкова дълга, че се влачеше по пода след нея като шлейф. Синджан се опита да извика след нея, но от устните й излезе само слаб шепот.
— Нямаме пари да платим за лекар.
Това беше леля Арлет. На Синджан й беше олекнало на главата, но й беше трудно да фокусира погледа си върху старата жена. Ако съдеше по часовника до леглото си, беше късно следобед. Отново изпитваше непоносима жажда, беше ужасно гладна и й се ходеше до тоалетна.
— Нека Ема или Дулчи дойдат при мен.
— О, не, Дулчи е прекалено заета с децата. Божичко тук е толкова топло. Не мислиш ли така? Сигурно имаш нужда от глътка свеж въздух — леля Арлет разтвори със замах прозорците и издърпа златистите брокатени завеси встрани. — Ето. Това ще охлади треската ти. Оправяй се, скъпото ми момиче. Ще мина да те видя по късно.
Отново излезе. Синджан пак остана сама. С всяка изминала секунда в стаята ставаше все по-студено.
Синджан събра сетните си сили, за да се облекчи и едва се добра до леглото след това. Сгуши се под завивките, зъбите й тракаха от студ.
На следващата сутрин в стаята се вмъкна Филип. Той изтича до леглото и погледна Синджан. Тя спеше и потрепваше в съня си. Той сложи ръка на челото й и веднага я отдръпна. Тя гореше, имаше треска.
Чак тогава той усети колко студено е в стаята. Прозорците бяха широко отворени. Това е работа на леля Арлет, помисли той. Знаеше, че тя бе идвала да види Синджан, защото съобщи на всички, че е била при нея и че тя вече се чувствала по-добре. Още била на легло, само защото е англичанка и следователно мързелана, която може само да раздава заповеди на другите. Леля Арлет й беше мислила злото, в това нямаше съмнение. При тази мисъл той целият се наежи.
Филип затвори прозорците и дръпна пердетата. Донесе още одеяла от своята спалня и ги натрупа върху мащехата си.
— Жадна съм — прошепна Синджан.
Той подпъхна ръката си под главата й, повдигна я и допря ръба на чашата до устните й. Останала бе съвсем без силица. Главата й увисна като прекършена на лакътя му. Той сериозно се изплаши.
— Не си добре — каза на Синджан, която бе доловила смътно уплахата му.
— Не съм. Радвам се, че си дошъл при мен, Филип. Че си тук… Липсваше ми. Помогни ми, Филип — гласът й секна, но той знаеше, че този път тя не заспа, а загуби съзнание.
Леля Арлет им бе казала да стоят настрана от господарската спалня. Не искала никой от тях да се зарази. Тя ги увери, че всичко е наред и че мащехата им също не искала те да ходят при нея.
Със Синджан ставаше нещо по-лошо от обикновена настинка. Леля Арлет беше излъгала. Синджан беше много болна.
Той стоеше надвесен над леглото, впил очи в лицето й и се чудеше какво да предприеме.
— Ах, ти, непослушно момче! Излизай бързо навън! Чуваш ли какво ти казвам, Филип? Веднага ела тук!
Филип се обърна и видя насреща си леля Арлет, която стоеше изпъната като бастун на прага на стаята.
— Синджан не е по-добре. Не си преценила правилно състоянието й. Има нужда от спешна помощ.
— Аз се грижа за нея, Тя каза ли ти нещо? Ако е казала, направила го е, за да се опита да те спечели на нейна страна и да те настрои против мен. Разбираш ли? Ето, аз отново съм тук единствено с намерението да й помогна, малки глупчо. Не искам да се навърташ около нея, защото може и ти да се разболееш.