— Името й е Синджан.
Колин насили капналия си от умора и тревога син да хапне от набързо приготвената каша. След половин час те вече бяха на конете. Колин предложи на Филип да остане, защото момчето беше капнало, но той не искаше и да чуе за това.
— Трябва да се уверя, че е добре — каза той. При тези думи Колин видя бъдещия мъж в сина си и остана много доволен.
Синджан се чувстваше странно спокойно. В същото време беше така необичайно изморена, толкова отпаднала, че й се искаше да спи — часове наред, може би цяла вечност. Не усещаше болка, а само изпитваше сладостното желание да не мисли за нищо и да се отдаде изцяло на умората, която я бе завладяла. Тя простена тихо и чу гласа си някъде отдалеч, сякаш това не бе нейният глас, а на някой друг човек. Беше изморена, страшно изморена. Как можеше да е толкова изморена, а да е будна? След това чу мъжки глас, който отекна в главата й така, сякаш идваше от много далеч. Зачуди се дали не чува отново своя собствен глас и ако беше така, защо говореше. Не виждаше никакъв смисъл да говори в този миг, а и въобще. Не, този глас беше силен, плътен, нетърпелив, заповеднически — глас на мъж, който е недоволен от нещо. Беше чувала същата интонация достатъчно много пъти от братята си. Но това не беше нито Дъглас, нито Райдър. Не, не бяха те. Сега мъжът говореше от по-близо, беше до нея, но тя не разбираше думите му. Тези думи нищо не означаваха, нищо не й говореха. Различи гласа на още един мъж, и това беше глас на стар човек, беше по-мек и едва достигаше до нея. Не я смущаваше, а само се плъзгаше в съзнанието й, след това сякаш се търкулваше нанякъде и неусетно отзвучаваше.
Най-после суровият мъжки глас започна да се отдалечава. Скоро тя щеше да се освободи от него. Вече беше заминал и главата й се отпусна на една страна, напрегнатото й съзнание се успокои. Почувства как дишането й става по-леко, все по-леко.
— По дяволите, събуди се! Няма да ти повтарям повече това, Синджан. Събуди се! Ти не можеш да се предадеш по този начин. Събуди се, проклета глупачке!
Виковете я свестиха и тя отново почувства болката. По този начин крещеше Дъглас, но тя знаеше, че сега не крещи той. Не, той беше далече от тук. Имаше чувството, че е на ръба на нещо, което беше много близо до нея, но още не го виждаше. То я привличаше и в същото време тя се страхуваше от него. Но изкушението беше много силно.
Мъжкият глас отново прозвуча — силен, ужасно остър глас, който се заби в мозъка й като нож. Тя го мразеше. Искаше да му изкрещи да млъкне. Отстъпи от ръба, раздразнена от вмешателството. Дори отвори очи — да възроптае и да се скара на мъжа. Отвори устни, но от тях не излезе никакъв звук. Виждаше надвесен над нея най-красивият мъж, когото някога бе срещала. Съзнанието й погълна образа му, черната му коса, невероятните му тъмносини очи и трапчинката на брадичката. Тя успя да произнесе с дрезгав шепот.
— Ти си толкова красив — след това отново затвори очи, защото знаеше, че той сигурно е ангел, а тя е на небето. Не беше сама и беше благодарна за това.
— По дяволите, отвори очи! Не съм красив, малка глупачке. Мили Боже, дори не съм бръснат!
— Ангелите не ругаят — каза тя и отново се опита да отвори очи.
— Не съм никакъв ангел, а твоят проклет съпруг! Събуди се, Синджан, и то веднага! Няма да те оставя повече да се излежаваш! Никакви преструвки повече, чуваш ли ме? Събуди се! Отвори проклетите си шербруковосини очи! Върни се при мен и то моментално, иначе ще те набия.
— Проклет съпруг — повтори бавно тя. — Не, ти наистина си прав. Трябва да се върна. Не мога да оставя Колин да умре. Не искам той да умира, никога. Той трябва да бъде спасен й аз съм единственият човек, който може да го спаси. Твърде е почтен, за да се спаси сам. Той е милостив и само аз мога да го спася.
— Тогава не ме напускай! Не можеш да ме спасиш, ако умреш. Разбираш ли ме?
— Да — отвърна тя, — разбирам те.
— Добре. Сега ще те повдигна малко и искам да отпиеш малко вода. Разбра ли ме?
Тя успя да кимне. Усети една силна ръка под гърба си. Усети и студения ръб на чашата, когато се опря до устните й. Тя пиеше ненаситно, а водата беше като амброзия. Стече се по брадичката й, намокри нощницата й, но тя беше толкова жадна, че нищо нямаше значение освен сладката вода, която се стичаше в гърлото й.
— Достатъчно засега. Чуй ме. Ще те изкъпя и ще сваля температурата ти. Разбра ли? Температурата ти е много висока и аз трябва да я сваля. Но ти не бива да заспиваш отново. Разбра ли? Кажи ми, че си разбрала.
Тя каза, че е разбрала, но след това отново се отнесе. Мислите й поеха в друга посока, докато чу един писклив женски гласа да казва: