— Тя се влоши съвсем неочаквано. Тъкмо щях да пратя да повикат онзи стар глупак Чайлдрис, когато пристигна ти, Колин. Не съм виновна аз, че състоянието и й се влоши. Почти беше оздравяла преди този внезапен пристъп.
Синджан простена от страх. Опита се да се измъкне от тази жена, опита се да се свие на кълбо и да се скри от нея. Красивият мъж, който не беше ангел, каза със спокоен глас.
— Напусни стаята, Арлет. Повече не искам да влизаш тук. Махай се.
— Тази малка мръсница ще те излъже. Познавам те откакто си се родил. Ти не можеш да застанеш на нейна страна срещу мен!
Тя отново чу мъжкия глас, но сега той се отдалечаваше от нея.
След това настъпи благословена тишина. Изведнъж усети върху лицето си студена влажна кърпа и се опита да се надигне, за да притисне още повече горещата е глава към нея. Отново чу гласа му, този път успокояващ и нежен. Той й каза да лежи кротко и че той ще се погрижи тя да се почувства по-добре.
— Довери ми се — настояваше той. — Довери ми се.
И тя му се довери. Той щеше да се погрижи жената да бъде далеч от нея.
Тя чу другия мъж, този със старческия кротък глас да казва.
— Не я оставяйте без кърпите, милорд. Сменяйте ги, докато температурата спадне. На всеки няколко часа и давайте да пие толкова вода, колкото може да поеме.
Тя почувства студен полъх да гали кожата й. Смътно осъзна, че някой събличаше потната нощница от тялото й и благодари за това облекчение, защото кожата изведнъж започна да я сърби. Усети студената кърпа върху гърдите си. Но тази хладина не беше достатъчна, не навлизаше навътре в тялото й. Дълбоко там беше много горещо и вълшебната прохлада на кърпата не достигаше. Опита се да извие гръб, за да поеме повече от хладината на кърпата.
Усети върху раменете си мъжки ръце, които я притиснаха към възглавницата. Красивият мъж сега тихо й говореше.
— Успокой се. Знам, че гори. Веднъж, както ти е известно, и аз преживях силна треска и се чувствах така сякаш огньове изгаряха вътрешностите ми и с нищо не можех да ги изгаси. А пламъците им като че ли пълзяха навсякъде и търсеха изход навън.
— Да — каза тя.
— Ще продължа да правя това, докато загася този огън. Обещавам ти.
— Колин — каза тя, отвори очи и му се усмихна. — Ти не си ангел. Ти си моят проклет съпруг. Толкова се радвам, че си тук.
— Да — каза той и почувства как нещо вътре в него се размърда. — Повече никога няма да те оставя, по никакъв повод.
Изглеждаше, че тя го разбира. Опита се да вдигне ръка и да докосне лицето му, за да привлече вниманието му. Гласът й се давеше в гърлото й, думите й излизаха дрезгави.
— Трябва да заминеш. Така ще е по-безопасно за теб. Не искам да се връщаш, преди да съм се погрижила да го премахна. Той е хамелеон и ще те нарани. Аз трябва да те защитя.
Щом чу думите й, Колин се намръщи. За какво, по дяволите, говореше тя? Кого имаше предвид, за Бога? Тя отново затвори очи и той продължи да я увива в кърпи — от главата до петите. Когато я обърна по корем, тя леко простена, след това се отпусна върху чаршафа.
Той продължи да сменя мокрите кърпи, докато тялото й повече не пареше при докосване. Затвори за миг очи и се помоли за нея и за себе си, помоли се Господ да го изслуша, да получи Божията милост.
— Моля те, Господи, моля те тя да оздравее — произнесе гласно той в тихата спалня и след това продължи молитвата си. Когато чу вратата на спалнята да се отваря, метна завивката върху нея.
— Милорд?
Беше лекарят. Колин се обърна и каза:
— Температурата спада.
— Отлично. Няма съмнение, че отново ще се покачи, но вие ще се справите. Синът ви спи на пода пред вратата. Дъщеря ви е седнала до него, смуче си палеца, а личицето и е доста разтревожено.
— Веднага щом облека нощница на жена си, ще се погрижа за децата. Благодаря, Чайлдрис. Ще останете ли в замъка?
— Да, милорд. Утре вече ще знаем дали ще оживее.
— Ще оживее. Тя е жилава. Ще видите. Освен това има много важен стимул да го направи — трябва да ме защитава! — каза Колин и се засмя.
Синджан чу гласа на жената и в същия миг се смръзна от страх. Страхуваше се да помръдне, страхуваше се да отвори очи. Гласът беше пълен с ненавист й злоба. Беше леля Арлет.
— Значи още не си умряла, кучко. Добре, ей сега ще се погрижим това да стане. Не, не се опитвай да се съпротивляваш. Слаба си като мушица. Безценният ти съпруг, този малък глупак, те остави. Да, остави те на моите грижи и ти ще ги имаш, момичето ми, о да ще ги имаш
— Лельо Арлет — прошепна Синджан и отвори очи. — Защо искаш да умра?
Леля Арлет продължи да говори, но гласът й вече звучеше по-топло. Говореше ли, говореше, думите и почти се сливаха.