— О, не, лельо. Ти няма да направиш това. Не можеш да ми причиниш нищо лошо и това ти е пределно ясно. Твърде силна съм, за да се справиш с мен. Освен това съм много добра.
Леля Арлет пребледня. Изглеждаше разярена и по-леденостудена от водите на езерото през януари.
След това Филип съвсем се успокои. Видя баща си да прекрачва прага на стаята. Той спря и при вида на сина си, надвесен над Синджан в леглото, сякаш се опитваше да я защити, лицето му се сгърчи и потъмня. Сирена изглеждаше отнесена и красива като приказна принцеса, която по грешка се бе озовала в лудница и се чудеше какво да прави там.
Що се отнася до леля Арлет — сухото й лице беше съвсем безизразно. Тя гледаше надолу към бледите си, покрити с кафяви старчески петна ръце.
— Колин?
Той се усмихна и пристъпи към леглото. Синджан беше будна и най-после в съзнание.
— Здравей, Джоан. Вече си на себе си. Много съм доволен от теб.
— Какво е това келпи?
— Зъл дух, който живее в езерото. Може да приема най-различни форми. Силата му идва направо от дявола. Откъде ти дойде на ума да питаш за това?
— Не знам. Непрекъснато ми се въртеше тази дума в главата. Благодаря ти. Би ли ми дал малко вода?
Филип й помогна да утоли жаждата си.
— Здравей и на теб — каза му тя. — Какво има, Филип! Нима изглеждам толкова зле?
Момчето нежно докосна бузата й с връхчетата на пръстите си.
— О, не, Синджан. Много добре изглеждаш. Вече не се чувстваш зле, нали?
— Да. Знаеш ли, гладна съм — тя погледна леля Арлет и каза. — Ти ме мразиш и ми желаеш злото. Не те разбирам. Не съм ти направила нищо лошо.
— Това е моята къща, госпожичке! Аз ще…
Колин спокойно я прекъсна.
— Не, лельо Арлет. Не се бъркай. Повече нямаме нужда от теб — той я проследи с поглед, докато тя бавно и неохотно напускаше стаята. Страхуваше се, че силно разстроеният й мозък вече не се контролира. Той си обърна назад и чу жена си да казва на Филип.
— Донеси ми пистолета, Филип. Той е в джоба на амазонката ми. Пъхни го под възглавницата ми, ако обичаш.
Колин нищо не каза. Искаше да й каже да не се държи като глупачка, но всъщност въобще не беше сигурен, че водена от някаква маниакална идея за преданост към него, леля Арлет няма да се опита да я убие.
Сега, като видя, че синът му изгаряше от желание да й даде пистолета, той каза:
— Ще кажа на мисис Ситън да ти приготви нещо леко за хапване, Джоан.
— Спомням си, че ме беше нарекъл Синджан.
— Не отговаряше на истинското си име. Нямах друг избор.
Синджан затвори очи. Беше страшно изморена. Тялото й беше сякаш налято с олово и тя дори не беше убедена, че ще има сили да вдигне и най-лекия пистолет, ако се наложи да се защити. Температурата й отново започна да се покачва и започна да я тресе. Беше жадна, ужасно жадна.
— Татко, ти остани при Синджан. Аз ще говоря с мисис Ситън. Ето пистолета, Синджан. Внимавай да бъде винаги под възглавницата ти.
Колин й даде да пие вода, после седна на леглото и се загледа в нея. Тя усети дланта му на челото си и го чу как тихичко изруга.
Температурата обаче рязко спадна и тя имаше чувството, че ако помръдне, тялото й ще се разпадне, направо ще стане на парченца, все едно натрошен лед. Чувстваше се чуплива. Мислеше си, че може да види струйките въздух, когато издиша, защото дъхът в дробовете й беше леденостуден.
— Всичко ми е ясно — каза Колин. Той съблече дрехите си и се качи на леглото при нея. Притегли я към себе си, като я притискаше все повече и повече към тялото си, за да й даде от своята топлина. Щом усети разтърсващото се от конвулсии тяло, той изпита болка заради страданието й. Искаше да разбере много неща, но сега не му беше времето.
Продължаваше да я притиска към себе си, дори когато започна да се поти. Тя най-после се отпусна и заспа, но той продължи да я държи в прегръдката си и галеше нежно гърба й.
— Съжалявам, че не бях тук — прошепна той, заровил устни в косите й. — Много съжалявам — усещаше как гърдите и бедрата й се притискат в него, коремът й… не, не трябваше да мисли за това. Беше странно, че е възбуден, защото изпитваше повече желание да я покровителства, отколкото да й се наслаждава. Беше странно, но беше така. Искаше тя отново да е здрава. Искаше да крещи насреща му, когато отново легне с нея, но той беше сигурен, че тя повече нямаше да има нищо против той да я има, защото щеше да бъде много мил. Тя щеше да го приеме с готовност.
На следващия ден треската премина. Колин, изтощен повече от всякога, се усмихна на доктора:
— Нали ви казах, че ще оживее. Много е жилава.
— Странно — отвърна Чайлдрис. — Тя е англичанка.
— Каквато и да е, сър, тя е моя съпруга. Следователно вече е шотландка.