— Голяма щастливка е Джейн!
— О, да — ведро потвърди Софи. — Наистина е щастливка. Грейсън е готов да се бие с колкото трябва дракони, само и само да бъде при Джейн. А що се отнася до близнаците на Алекс, Мелисанда ще ги навестява всеки ден, след като толкова много приличат на нея. Тя ги нарича малките ми огледалца. На Дъглас направо му се повдига и той губи дар слово, когато я чуе да казва това. Той поглежда момчетата, поклаща глава, вдига очи към небето и се чуди на глас какъв ли грях е сторил, че е наказан да има двете най-красиви мъжки рожби на света, което без съмнение ще се окаже пагубно за характерите им и ще ги направи нетърпими.
— Сядайте и двете. Вече не ми се вие свят. Значи Невестата-дева е дошла при теб, Алекс, и ти е казала, че съм болна?
Преди да успее да получи отговор, вратата се отвори и в салона влезе мисис Ситън с огромен поднос в ръце, разногледа от вълнение. За тези, които не я познаваха тя изглеждаше вдървена и благовъзпитана, като някоя важна дама, но Синджан нито за миг не можеше да бъде излъгана.
— Благодаря, мисис Ситън — каза официално тя, имитирайки позата на мисис Ситън. — Тези две дами ще ни погостуват известно време. Това са моите снахи — графиня Нортклиф и лейди Райдър Шербрук.
— Особено ми е приятно, уважаеми дами — каза мисис Ситън и направи реверанс, достоен за салона на кралица. Липсваше й само перо в косата.
— Ще приготвя Стаята на кралица Мери и Есенната стая — добави тя с такава церемониалност, че даже майката на Синджан щеше да я приеме за малко пресилена. Мисис Ситън освен това придружи думите си с още един внушителен реверанс. — Прислугата ще се погрижи за багажа ви. Ема ще бъде на ваше разположение.
— Много сте любезна, мисис Ситън. Благодаря ви.
— Това е замък на истински земевладелец, миледи. Тук всичко се прави така, както е редно.
— Да, разбира се — каза Синджан и проследи с поглед мисис Ситън, докато тя напускаше салона. — Фю! Никога не съм подозирала, че мисис Ситън има такъв…
— И аз не се сещам за точната дума, но наистина представлява внушителна гледка — каза Алекс.
— Освен това, тук има един единствен слуга — Рори, който освен лакей, изпълнява хиляди други длъжности. Ема обаче е много добро момиче и тя наистина е човекът, който най-добре ще се погрижи за вас. А сега нека се върнем към Невестата-дева.
Преди Алекс да успее да отвори уста, вратата на салона отново се отводи и Колин пристъпи гордо, като господар на този замък. Изглеждаше едновременно войнствен и предпазлив. Не видя нищо повече от две млади дами, седнали на канапето до съпругата му с чаши чай в ръце с елегантни, макар и малко поизмачкани, ръкавици. Едната от тях му беше позната — беше жената на Дъглас. О, Господи, сигурно и онзи разбойник беше някъде наблизо. Колин проточи врат, за да огледа изцяло салона.
— Къде са те? Въоръжени ли са този път? Пистолети или шпаги? Зад канапето ли се крият, Джоан?
Синджан се усмихна, макар и немощно. А това на свой ред предизвика усмивката му.
— Мили Боже — възкликна Софи и се вторачи в съпруга на зълва си. — Вие приличате на пират!
Ако един пират можеше да бъде облечен с бяла плисирана риза, разкопчана почти до кръста, така че виждаше част от окосмените му гърди. Да е обут в тесен черен брич и с черни ботуши, а черната му коса е обърната назад от вятъра и лицето му да е загоряло от лятното слънце. В този случай Колин наистина бе пират. Софи погледна към Синджан. Тя гледаше съпруга си с такова обожание, че Софи се почувства неудобно и сведе очи.
Колин погледна жена си, видя колко е бледа и недоволно свъси вежди. Отиде до нея, наведе се и нежно постави ръка на челото й.
— Нямаш температура, слава Богу. Как си? Защо си слязла? Филпот беше толкова загрижен, че ми съобщи, че едва се държиш на краката си, а не, че имаме гости. Уважаеми дами, добре дошли. А сега, Джоан, кажи ми какво, по дяволите, търсиш тук?
— Направо съм като разложена от лежане — каза тя и вдигна ръка да докосне трапчинката на брадичката, му. — Не издържам повече. Моля те, Колин, чувствам се добре. Това са снахите ми. Вече познаваш Алекс. А това е Софи, жената на Райдър.
Колин беше очарован, което не му попречи да продължи да бъде нащрек.
— Много ми е приятно, уважаеми дами. А къде са съпрузите ви? — попита той при първата възможност да го направи, като продължаваше да стои прав, готов да посрещне отправен към него удар,