— Може би — съгласи се Джин. — Но ако изобщо имаш намерение някога да използваш този език с трофти, по-добре се научи да го говориш правилно.
— А кой казва, че имам намерение да го използвам с трофти? — измърмори Кари. — Всички трофти, които ще срещна, ще говорят англик1.
— Не се знае — поклати глава Джин. — Търговците и представителите на трофтите в световете ще говорят англик, разбира се. Но кой казва, че вятърът няма да те отвее нанякъде в Космоса самичка с трофти, които като теб са гледали през пръсти на уроците по чужди езици?
При този аргумент братовчедката й изсумтя възмутено.
— Това се отнася за теб, не за мен. Ти ще станеш кобра и ще излетиш в Космоса, не аз. На теб ще ти трябва трофтийски език, и квазамански, и прочие.
В гърлото на Джин се надигна буца. От всичките й роднини единствено Кари беше истински ентусиазирана от нейните амбиции да стане кобра… и единствено тя смяташе, че Джин непременно трябва да ги реализира. По последното дори бащата на Джин имаше съмнения. Джин си спомняше времето, когато само дългите тайни разговори с Кари поддържаха тези й надежди и мечти…
В следващия момент се сети, че братовчедка й умишлено сменя темата.
— Няма значение какво ще ми трябва на мен — озъби се привидно раздразнена Джин. — В момента ти си тази, която трябва да знае материала, защото утре ти ще се явиш на изпит, не аз. Хайде пак… и запомни това „п“. Произнасяш го неправилно и ако го чуе някой трофт, или ще падне от смях, или ще те извика на дуел.
— Защо? Да не би както го произнасям да означава нещо неприлично? — попита любопитно Кари.
— Няма значение — отговори Джин. Всъщност грешката беше безобидна, но тя нямаше намерение да го казва на братовчедка си. Джин си спомняше как преди три години самата тя, тогава седемнадесетгодишна, при най-малката грешка беше готова да повтори целия текст, който Кари очевидно считаше за смъртно тъп. — Хайде пак — подкани я тя. — Отначало.
Кари пое дълбоко дъх и започна:
— Миск’рхе…
В стаята прозвуча телефонен звън.
— Аз ще вдигна — каза Кари с видимо облекчение, скочи от стола и се втурна към апарата. — Ало?… О, здравей, Фей. Джин, сестра ти.
Джин стана и тръгна към Кари. На екрана на три крачки от телефона неочаквано се появи лицето на Фей.
— Какво се е случило? — бързо попита Джин.
— Току-що се обади Тена Мигро от офиса на чичо Коруин — каза мрачно Фей. — Преди няколко минути е станал ужасен инцидент и татко е стрелял по някого.
Кари зина от изненада.
— Какво е направил? — попита Джин. — Убил ли го е?
— Още не се знае. Човекът е откаран в болница. Татко и чичо Коруин също са там сега. Тена каза, че ще ни се обади, когато научи нещо повече.
Джин облиза неочаквано изсъхналите си устни.
— В коя болница са?
Фей поклати глава.
— Тя изрично настоя да не ходим в болницата. Чичо Коруин й казал, че не иска никой да отива, докато станалото не се изясни.
Джин изскърца със зъби. Разбираше го, но не беше длъжна да го хареса.
— Каза ли как е татко? Съобщи ли подробности?
Фей вдигна притеснено рамене.
— Бил доста разстроен, но се владеел. Нищо друго не каза.
Дори през сюрреалистичната вцепененост Джин почувства как в ума й трепва гордост. Разбира се, че баща й ще се владее. Една кобра, оцеляла в две квазамански акции, не може да излезе от равновесие от такова нещо. Освен това тя бе готова да се обзаложи, че каквото и да се е случило, вината е на другия човек.
— Говори ли вече с Гуина?
Фей поклати глава.
— Искам да науча повече подробности преди да говоря с нея. Тя и без това е доста ангажирана, а не искам без нужда да остави всичко и да долети.
— По-добре я остави сама да реши дали е нужно — посъветва я Джин. — Винаги могат да пренасрочат защитата на дисертацията й, а тя много ще се засегне, ако научи за станалото от информационната мрежа. Като стана дума за мрежата, има ли нещо по нея?
— Толкова рано? Не би трябвало да има. Във всеки случай исках да знаеш какво се е случило и да проверя дали ще си у дома, когато татко се върне.
— Да. — Джин кимна. — Веднага се прибирам.
— Добре. Доскоро. — Изображението на Фей изчезна от екрана.
Кари шумно си пое дъх и каза:
— По-добре да извикам мама и тате. Те ще искат да научат за това.
— Тена вероятно вече им е съобщила — отвърна Джин, втренчила поглед в празния екран на видеофона. Нещо човъркаше мозъка й, някакво предчувствие… Тя се пресегна и набра номера на главната обществена информационна мрежа в Капитолия. Последва командата: Търсене: собствено име: Моро, Джъстин.
— Какво правиш? — попита Кари. — Фей каза, че още няма нищо.
Джин стисна зъби.