Джин въздъхна с чувство на поражение.
— Ако баща ти реши да ме предаде на властите, аз няма да остана пасивна — предупреди го тя. — А ако бъда принудена да се бия, много хора ще бъдат ранени или убити. При това положение все още ли искаш да ме върнеш във вашата къща?
— Да — без колебание отвърна той.
И тогава Джин разбра, че изборът наистина е ясен. Тя можеше или да го приеме, или да го отхвърли.
— Добре — въздъхна тя. — Да тръгваме.
(обратно)— Моят син знаеше още от началото, че си различна — каза Круин Самън, втренчил немигащ поглед в Джин, докато премяташе в ръка блокче храна за критична ситуация от отворения й на масата пакет. — Виждам, че е сбъркал само в мащаба.
Джин се насили да посрещне погледа на по-възрастния Самън. Вече нямаше смисъл да продължава да се прави на покорна квазаманска жена. Единственият й шанс беше да ги убеди, че е равна на тях, човек, с когото може да се сключи сделка.
Да ги убеди да сключат такава сделка, разбира се, беше нещо съвсем различно.
— Съжалявам, но беше необходимо да ви излъжа — каза тя. — Трябва да разберете, че тогава бях безпомощна и се страхувах за живота си.
— Един демон-боец безпомощен? — изсмя се Круин. — В историята за вашите нападения на Квазама не се споменават такива случаи.
— Обясних нашата версия на всичко онова…
— Да, вашата версия — пресече я грубо Круин. — Вие чувате от тези… чувате от тези…
— Трофти — подсказа тихо Доло от мястото си зад възглавниците на баща си.
— Благодаря. Вие чувате от тези чудовища, трофтите, които ни посетиха и говореха за мир, ще подчертая аз… вие чувате от тях, че ние сме опасни, и без дори да помислите за възможността, че те може да грешат, се готвите да ни обявите война. И недей да твърдиш, че това е грешка на други… Ако моят син не е познал името ти, аз го познах.
— Името й? — намръщи се Доло.
Джин облиза устни.
— Името на моя баща е Джъстин Моро — каза спокойно тя. — Името на брат му е Джошуа.
Доло пребледня и прошепна:
— Демонът-боец и неговата сянка.
Значи историите за баща й и чичо й като призраци не бяха забравени. Тя се намръщи.
— Трябва да разберете, Круин Самън, че според нас мохите бяха заплаха не само за нашите хора, но и за вашите. Когато взехме решение, обсъждахме въпроса и за вашето благосъстояние.
— Добрината ви очевидно е останала невъзнаградена — изръмжа саркастично Круин. — Може би шахни ще оценят по достойнство вашите действия.
— Алтернативата беше обща война — тихо каза Джин. — И не се присмивайте… имаше такива, които смятаха, че това е наложително. Мнозина сред нас бяха ужасени от онова, което една планета под контрол на мохите би могла да направи, когато хората й преодолеят ограниченията на своя свят и овладеят междузвездните полети. Не пише ли в хрониките ви, че вашите хора заплашват някой ден да овладеят Космоса и да ни унищожат?
— Това ли е оправданието за вашия опустошителен изпреварващ удар? — попита Круин. — Заплаха, отправена при самоотбрана?
— Нищо не оправдавам — каза Джин. — Само се опитвам да обясня, че не сме действали, подтиквани от омраза или враждебност към вас.
— Ние може би бихме предпочели по-разгорещена реакция пред такова хладнокръвно действие — отвърна Круин. — Да изпратите хищни животни да се бият с нас вместо сами да си свършите работата…
— Но нима не разбирате? — отвърна Джин. — Това беше единственият начин да прогоним мохите от вас, без да причиняваме трайни вреди върху вашата сигурност и благосъстояние.
— Без да причинявате трайни вреди? — прекъсна я Доло. — За какво мислиш е тази допълнителна мрежа над стената?
Круин го прекъсна с махване с ръка.
— Обясни.
Джин пое дълбоко дъх.
— Достатъчно е повечето рогати леопарди да са съпроводени от мохи и техни атаки на хора ще престанат.
— Защо? — изръмжа Круин. — От добри спомени на мохите за нас?
— Не — поклати глава Джин. — Защото вие можете да убивате рогатите леопарди.
Круин се намръщи.
— Това няма смисъл. Ние не можем да избием достатъчно от тях, за да променим положението.
— Не е необходимо — каза замислен Доло. — Ако Джасмин Моро е права, за мохите ще е достатъчна самата възможност да ги избием.
Круин повдигна въпросително вежди.
— Обясни, Доло Самън.
Доло погледна Джин.
— Мохите са достатъчно интелигентни и разбират силата на нашите оръжия, прав ли съм? — Джин кимна. — В такъв случай мохите имат голям интерес стълкновенията между нас и техните рогати леопарди да са колкото се може по-малко.