— А какво ще кажеш за инцидента в гората тази сутрин? — присмя се Круин. — Леопардът е имал мохо и въпреки това те е нападнал.
Доло поклати глава.
— Мислих и върху това, татко. Той не ме нападна, докато аз не стрелях.
— Предположение — поклати глава Круин и се намръщи.
— Спомнете си историята на вашия свят — напомни му Джин. — Вашите хора си ни разказвали, че крисджо някога също били относително безопасни за квазаманските хора. Едва след като мохите започнали да ги напускат и да идват при вас, те станали така опасни.
Круин премести поглед към чуждоземните неща, подредени върху масата.
— Ти каза, че шахни са знаели за влиянието на мохите върху нас. Защо тогава са рискували своята вътрешна хармония и са очистили градовете от своите мохи?
Джин поклати глава.
— Не зная. Може би мохите са напуснали градовете по-бързо след възникването на алтернативата да тръгнат с рогатите леопарди.
— Или може би градовете са разбрали, че главният конфликт ще бъде не с техните собствени жители, а с онези от селата — промърмори Доло.
— Може би. — Круин погледна строго Джин. — Но независимо от причината или мотивацията онова, което е важно, е, че хората от Авентини са се намесили в нашето общество. И с това са ни създали трудности и са ни докарали смърт.
Джин го погледна право в очите. Не искаше да я третират като подсъдима.
— Онова, което има значение — тихо го поправи тя, — е, че вие бяхте роби. Нима предпочитате да ви бяхме оставили да сте роби, вместо свободни хора?
— Винаги е възможно действията на някого да се облекат в благородни мотиви — каза Круин и на лицето му се появи горчива усмивка. — Кажи ми, Джасмин Моро: ако вие бяхте на наше място и ние ви бяхме направили онова, което вие направихте на нас, бихте ли ни благодарили?
Джин прехапа устна. Много лесно беше да излъже… и също толкова безсмислено.
— На историческия етап, на който се намирате… не. Мога само да се надявам бъдещите поколения да разберат, че стореното от нас наистина е било необходимо да се направи. И да приемат, че мотивите ни са били благородни, дори ако не могат искрено да ни благодарят.
Круин въздъхна и се загледа в нещата на масата. Джин погледна Доло, после се обърна към прозореца. Следобедните сенки бяха започнали да се удължават. Скоро щеше да стане време за вечеря.
Идеална възможност да я дрогират или отровят, ако решат, че е прекалено опасна, за да сключат сделка с нея…
— Какво искаш от нас? — попита строго Круин и прекъсна мислите й.
Джин го погледна. Въпросът беше неизбежен и тя много беше мислила каква част от истината да им разкаже. Всеки път, когато мислеше над този проблем, стигаше до едно и също заключение: трябваше да каже истината. Независимо колко й вярваха сега — тя не се заблуждаваше, че е много — това доверие щеше напълно да се изпари, ако я хванеха в друга лъжа. А без тяхното доверие нямаше никакъв шанс да изпълни задачата си. И дори да остане жива.
— Преди всичко — каза тя — искам да ви кажа, че през последните тридесет години ние ви следим посредством шпионски спътници, които кръжат по орбита около вашия свят.
Тя се приготви да последва взрив на възмущение, но Круин само кимна.
— Това не е тайна. Всички в Квазама са ги виждали — неясни точици, движещи се по нощното небе. Говори се, че любима тема на шахни, когато се срещнат, била как можем да ги унищожим.
— Не мога да ги виня — призна Джин. — Е, във всеки случай, изглежда, някой е намерил начин.
Круин вдигна вежди.
— Интересно. И ти си дошла тук да му попречиш?
Джин поклати глава.
— Всъщност не. Нашата група дойде само да събере информация за това. Не е толкова просто, колкото изглежда: нашите спътници не са разрушени, просто временно излизат от строя… и ние не можем да разберем защо.
Тя описа колкото се може по ясно празнотите в направените от спътниците записи.
— Накрая открихме, че това става по определена схема. Повечето от тези липсващи записи са за покрития комплекс североизточно от Азрас.
— Имаш предвид Мангъс? — попита Доло.
— Така ли се нарича? — Джин се намръщи. Думата й напомняше на нещо познато… — Мангъс нечие име ли е?
Доло поклати глава.
— Това е старинен корен на думата мангуста. Не зная защо го наричат така.
Устата на Джин пресъхна. Мангуста! Животно от легендарната стара Земя… прочута с това, че убива кобри. „Е, аз мога да ви кажа — помисли си мрачно тя — защо са го нарекли така.“
— Имате ли представа какво точно правят там?
Круин я погледна сурово. Но изненадващо не попита за онова, което видя в очите й.